Жена ми звучеше като тебе. Първите три месеца все си събираше куфарите да се прибира. После се появиха децата. После дойде време да си купим къща. И сега тя вече дори не иска да се прибира. Като се върне в България и се сблъска с действителността и на втората седмица ми казва" искам вече да се прибирам в къщи" Та явно за всеки човек "в къщи" е различно и бих казал е философско понятие. В живота човек е изправен пред много изкушения и трудни решения. Лично аз съм дълбоко религиозен и когато се наложи да правя такива избори се прекръства и се моля Бог да ми покаже правилния избор или път. Преди да имигрираме минахме интервю на френски за подбор. Предната вечер бях в църквата и се помолих за правилния избор. Ако не бяхме избрани повече нямаше да пробваме. Не обичам да насилвам нещата, ако не е писано нещо да стане значи не е трябвало да става. Единствено бих се прибрал в България при война и трябва да защитавам пределите на страната. Тука сме на различни мнения с жената. Тя твърдо не дава " Казва луд ли си да ме оставиш тук сама с децата. Какво ти е дала тази държава, че да си даваш живота си за нея? Затова ли избягахме?" аз само мълча, но си мисля това е моя дълг дедите ни са се били за тази държава не мога да се крия като мишка и да гледам новите от страни. Само се моля на Бог да не ми изпраща това изпитание защото избора си го знам.
П.С. надявам се жена ми да не чете този форум.![]()