Бихте ли емигрирали в чужбина и при какви обстоятелства? Бихте ли се върнали в БГ

[ndimitrov73]

Моето "дете" е вече на 22 години. Умна , спешна и прогресивно мислеща млада жена. По отношение на решението да се върнем в България напълно бих и се доверил. Но по принцип такива въпроси ги решаваме на семеен съвет.

Значи грубо дъщерята е била около 7-8 годишна когато сте емигрирали. Значи 2-3 от живота е живяла в Канада. Тийнейджърските години е изкарала тук. Следователно приятелите й са тук. Успех да я убедиш да се върне в България. Да не говорим, че и образованието ни е различно. Остава любовта. Да намери любовта в БГ. Ама пък къде ще изберат младите да живеят? Все тръгни въпроси. Най-важното да сме живи и здрави. Другото ще се нагласи.

[Bibco]

Значи грубо дъщерята е била около 7-8 годишна когато сте емигрирали. Значи 2-3 от живота е живяла в Канада. Тийнейджърските години е изкарала тук. Следователно приятелите й са тук. Успех да я убедиш да се върне в България. Да не говорим, че и образованието ни е различно. Остава любовта. Да намери любовта в БГ. Ама пък къде ще изберат младите да живеят? Все тръгни въпроси. Най-важното да сме живи и здрави. Другото ще се нагласи.

Всичко, което си написал е напълно вярно. Именно затова бих и се доверил, ако тя реши да се се върне. Щото това ще е много труден избор.
Ние със Старшинката сме лесни.

[minkov]

Ами Минков точно това имам предвид. От всяко дърво свирка не става. Затова не случайно казвам трябва да се изкара една година. Нали се сещаш, че нито ти нито сина ти сте еталон за емиграцията. Просто сте една представителна извадка. Но ако обърнеш внимание сигурно извън България има 1000 000 човека. Но в това няма лошо. Ядосва ме стериотипа, че всички избрали чужбина да живеят са изменници, предатели и т.н. Както ти сам описа емиграцията не е лесен процес и не е за всеки. Още един феномен Ирландия. Та въпросната страна изпада в същата си кроса нещо като нас. Много хора емигрират. Та бедната Ирландия вече храни по-малко население което е положителен процес. По- малко осигуровки за безработица разходи за здравеопазване и т.н. И така тези емигранти започват да наливат спечелени пари в чужбина. Икономиката потръгва и емигрантите почват да инвестират в икономиката някой започват да се връщат и откриват нови бизнес. Да не забравяме, че емигрантите са авантюристи. Хора които се нагаждан на различни условия т.е. адаптивни плюс това донасят нови иновации това което са научили в чужбина. Та това е феномена Ирландия. Така Ирландия дръпва много напред.
Извода емигрантите са като старците в онази приказка дето решили да избият всички старци в царството защото нямало полза от тях. Извода е, че както стареца научил сина си как да спаси царството от глад така и емиграцията има полза.
За езика няма да коментирам приемам го за шега.

За езика беше полу шега, щото наистина въпреки, че е вулгарно и аз не одобрявам, ама това не значи, че не е добре да познаваш и тази страна.
Никъде не съм казал, че емигрантите са изменници или подобно.
Всеки си върви по пътя. За хубаво или за лошо имам приятели няколко семейства, които са точно в канада и при приятелски разговори, без да се правят на много щастливи всички са единодушни, че тук им е по добре (не, че е по-хубаво, а че се чувстват по-добре) но понеже децата им там се чувстват по-добре и си стоят там. Всички емигрираха около 95-та година, някои с много малки деца, а на други се родиха там.
Та искам да ти кажа, че ме дразни, когато някой емигрирал започне да ми обяснява, че аз съм прецакан, дето не съм.
Та не знам дали емигрантите се чувстват прецакани, ама повечето дето сме останали тук не сме.

[K_W]

За езика беше полу шега, щото наистина въпреки, че е вулгарно и аз не одобрявам, ама това не значи, че не е добре да познаваш и тази страна.
Никъде не съм казал, че емигрантите са изменници или подобно.
Всеки си върви по пътя. За хубаво или за лошо имам приятели няколко семейства, които са точно в канада и при приятелски разговори, без да се правят на много щастливи всички са единодушни, че тук им е по добре (не, че е по-хубаво, а че се чувстват по-добре) но понеже децата им там се чувстват по-добре и си стоят там. Всички емигрираха около 95-та година, някои с много малки деца, а на други се родиха там.
Та искам да ти кажа, че ме дразни, когато някой емигрирал започне да ми обяснява, че аз съм прецакан, дето не съм.
Та не знам дали емигрантите се чувстват прецакани, ама повечето дето сме останали тук не сме.

Истината е че нещата, които правят щастлив човека не са парите, политиците и липсата или наличието на корупция. Колкото и да е банално "камъкът си тежи на мястото". Аз също имам доста познати и роднини и те са в подобна ситуация каот тази която описваш. Някои се върнаха, не че не са се реализирали, просто там където бяха не се чувстват на място.
Общо взето щастието е в душевният мир и разни други евтини и безплатни неща ако някой си мисли че по-голяма заплата, пенсия, фискална политика или нещо подобно може да го направи щастлив и доволен от живота много се е объркал и има какво да учи от живота.

[alba]

Не мисля, че е добра идея да се набляга на неблагоприятните събития като пожари, катастрофи и т.н. В смисъл това да се използва като аргумент да се очерни България. Катастрофи, пожари и престъпления има навсякъде по света. Съвсем скоро българско момиче беше пометено от разсеян шофьор някъде по пътищата в Сащ. България е малка страна, а и медиите много обичат да акцентират върху лошото. За съжаление. Сигурна съм, че има и много положителни примери и добри хора, които заслужават да бъдат показвани по новините. Но нали за журналистите скандалът продава.

[Далия Стефанова]

Аз заминах в чужбина и издържах там, точно 3 месеца. Затвърдих мнението си, че не е за мен. Според мен там сме си чисти роби. Използват евтина работна ръка, на гърба на по- бедните народи. Обаче масово, там преглъщаме всичко и казваме колко сме били доволни и колко добре платени сме били, а никой ни се признава за мизерията в която е принуден да живее, за някой лев. Ако тук работим толкова часове и влагаме същата енергия в работата, според мен можем да изкараме повече, а и да си живеем на наша територия, както се казва. Ако чакаме да живеем от помощи, може би ще е по- добре за такива хора в чужбина, защото тук знаем, че от държавата помощ няма. Всичко си е до човек и до това как иска да живее живота си.

[dianadenvi]

Преди десетина години мислех да отида на работа в чужбина.Спря ме това,че не знаех езика.Сега,като си спомням за това,разбирам че съм постъпила правилно.Друго си е в родната страна.

[balcon]

Всеки, който е излизал да работи в чужбина преди да влезем в ЕС може да напише роман. Сега е толкова лесно да се замине и да се работи в ЕС, че направо се чудя как може да има отчаяни млади хора, които се чудят как да си изкарат прехраната у нас и само затъват финансово.
Има агенции, които осигуряват работа и настаняване в Нидерландия, като е достатъчно само да се разбира англ. език. За тези, които не знаят чужди езици има агенции, които осигуряват работа в Чехия и Словакия, но заплащането там не е толкова високо. Език се учи за 3 месеца и след това се надгражда.
Естествено, най-добре е да се търсят решения у нас и заминаването в чужбина да е само в краен случай, докато се постигне финансова стабилност. Лош вариант е, когато родителите са в чужбина и само пращат пари, а децата се отглеждат от баби и дядовци. Уви, в малките градове на България това е масово.

[GeorgiRR]

Малкият син бе в Германия ама не е много доволен. Значи всичко си е на ниво, ИТ спец в немска компания, идеални условия, заплащане супер, но няма нощен живот. Стане 17.00 надвечер и всичко мъртвило. Та предпочита тук, сега си бачка дистанционно от вкъщи. Тя компанията и всички екстри са си същите де.

[L&T]

Не бих заминала за постоянно в чужбина, за 6 - 7 месеца да поработя да така става. Преди време бях на мнение че трябва да се изнесем цялото семейство, но сега тази пандемия ми отвори очите че по - хубаво от вкъщи и семейството няма.