Процесите еволюират. Значи търсиш твой познат дето вече се е установил и работи някъде по еУропа. Отиваш и се регистрираш на неговия адрес. Правиш си регистрация в местното бюро по труда, и почват да ти предлагат бач, съответно по твоята квалификация която си декларирал директно. Нема посредници, нема дебеловрати мастити благодетели. Договор, осигуровки, плащания и всичко останало директно с местния работодател по техното законодателство. Бая народ вече бачка така. Направиш ли първите 10 години трудов стаж, гарантирана ти е минимална пенсия като навършиш пенсионна възраст, 450 еврака. Ма чивяк направил ли е 10 години, продължава и в последствие. Вече е отвоювал позиции, настроил се е в системата и е доволен от себе си. Вече не сме във времената на 90те години. Имаш възможност да изтеглиш и семейството си. За запишеш децата си на детски градини, училища и прочие. И когато "мерките" по пандемията по коронабацила се окажат пречка за тебе и семейството ти, имаш право на съответните социални обезсчететиния. За децата са най дебели. А времето при спрян бизнес също ти се води като трудов стаж за пенЦия, плюс социалките. Бая вратички има във еУропейската социална ситема и бая народ се възползват от нея. Идва другия момент, човек изкарал ли 10+ години но чуждо място, почва да се чувства в свои води. А там от където е тръгнал, почва да му се отдалечава. Идва момента когато си задава въпроса, "трябва ли да се завръщам некъде си, в оная мизерия!". Всеки си носи своя кръст и постъпва според очаквания та си.