Димитров, то това със шофьора си е нашенски бит. Как ще научи детето български, ско не слуша шофьора - че то половината език няма да го знае, а е добре да го знае, а дали ще го ползва и кога вече е друг въпрос.

Сега да ти кажа например защо сина ми не стана имигрант и то в Швейцария.
Като беше на 22 кандидатства за работа в швейцарския клон на гугъл - приеха го - мечтата на всеки млад програмист. Пита ме какво мисля, казах му че преди 20 г ние с майка ми отказахме да работим в Швейцария и до сега не знам дали сме сбъркали, та той ако иска да пробва.
Отиде. С договор, виза, заплата и осигурено жилище. Това беше 2010 година.
Първите 2 седмици беше в някаква еуфория - от реда в Швейцария, от космическите условия за работа в Гугъл, от всичко. Лека, полека премина в умерен оптимизъм и към края на третия месец каза, че след месец се прибира щото там не се издържа. Най хубавото което му се случвало, било, че живеят с един поляк в апартамента и поне с него можел да пие по една бира и като излезе навън най-умното нещо което му идвало наум е да ритне някое кошче за боклук, че да стане нещо интересно, щото иначе нищо не се случвало извън графика.
Каза, че така не може да живее и след четвъртия месец се прибра.
Та така и не стана емигрант от него.
Ако те интересува, мога да ти разкажа и защо аз не станах емигрант в Швейцария 20 г. по-рано от него.
Та искам да ти кажа, че ние сме си по-южняшки тип, малко ориенталски, по разхвърляни. Абе направо сме си мърлячи като народ, ама сме си свикнали.
Ако някой има очакванията, че ще дойде от Германия или Швейцария и ще намери същото, няма как да стане