Бихте ли емигрирали в чужбина и при какви обстоятелства? Бихте ли се върнали в БГ

[ndimitrov73]

Не бих заминала за постоянно в чужбина, за 6 - 7 месеца да поработя да така става. Преди време бях на мнение че трябва да се изнесем цялото семейство, но сега тази пандемия ми отвори очите че по - хубаво от вкъщи и семейството няма.

Жена ми звучеше като тебе. Първите три месеца все си събираше куфарите да се прибира. После се появиха децата. После дойде време да си купим къща. И сега тя вече дори не иска да се прибира. Като се върне в България и се сблъска с действителността и на втората седмица ми казва" искам вече да се прибирам в къщи" Та явно за всеки човек "в къщи" е различно и бих казал е философско понятие. В живота човек е изправен пред много изкушения и трудни решения. Лично аз съм дълбоко религиозен и когато се наложи да правя такива избори се прекръства и се моля Бог да ми покаже правилния избор или път. Преди да имигрираме минахме интервю на френски за подбор. Предната вечер бях в църквата и се помолих за правилния избор. Ако не бяхме избрани повече нямаше да пробваме. Не обичам да насилвам нещата, ако не е писано нещо да стане значи не е трябвало да става. Единствено бих се прибрал в България при война и трябва да защитавам пределите на страната. Тука сме на различни мнения с жената. Тя твърдо не дава " Казва луд ли си да ме оставиш тук сама с децата. Какво ти е дала тази държава, че да си даваш живота си за нея? Затова ли избягахме?" аз само мълча, но си мисля това е моя дълг дедите ни са се били за тази държава не мога да се крия като мишка и да гледам новите от страни. Само се моля на Бог да не ми изпраща това изпитание защото избора си го знам.
П.С. надявам се жена ми да не чете този форум.

[L&T]

О да и аз съм набожна не колкото теб сигурно. Та миналата година си бях на вила на пръста да заминавам за Англия, то бяха разговори с приятели там то бе чудесия. Намериха ми работа, квартира, купих си билет и всичко беше готово, но някак си вътрешно нещо ме човъркаше и една вечер два дни преди да замина, седях на терасата помолих да ми се покаже правия път. Е познай , настъпи пандемията и си останах тук, децата бяха на 7 то не е от щастие че няма да ходя.

[beti90]

Да, обмислям варианта да замина за чужбина. Имам планове да запиша висше образование там, може би в Англия бих емигрирала. Ако страна позволява по-добри възможности за развитие, не бих се върнала в България.

[taifie]

Разбира се, че бих емигрирала. Даже силно се надявам догодина да мога да отида при съпруга си, заедно с децата в Белгия. Всеки нормален човек иска да живее по-добре и ако за целта е нужно да напуснем скъпата ни родина, то така ще направим.

[ndimitrov73]

С развитието на нещата в България май много българи ще обмислят и предпочитат този вариант. Пак не искам да съм лош пророк, но май нисходящия тренд за развитието на България продължава. С тази политическа криза, разсмърдява е на обстановката и закона "Магнитски" който и да застане на власт изнвестиции йок. Очаквам скоро и понижаване на кредитния рейтинг и изваждане на България от чакалнята или поне замръзване преговорите за въвеждане на Еврото.
Добре си вършат работата новите Европа бай, бай.

[taifie]

В името на по-доброто бъдеще за нас и най-вече това на децата ни, ще се наложи да напуснем страната. Виждам как хора емигрирали преди 5-10, дори повече години си уреждат живота. Купуват си жилища, тук или в чужбина.

[minkov]

Очаквам скоро и понижаване на кредитния рейтинг и изваждане на България от чакалнята или поне замръзване преговорите за въвеждане на Еврото.

Ако беше малко по-добре запознат щеше да знаеш, че няма вариант да те извадят от чакалнята на еврозоната.

В името на по-доброто бъдеще за нас и най-вече това на децата ни, ще се наложи да напуснем страната. Виждам как хора емигрирали преди 5-10, дори повече години си уреждат живота. Купуват си жилища, тук или в чужбина.

То съм виждал и много други дето не са ходили по чужбина да работят, и пак са си купили жилища, повечето тук, а някои и в чужбина...

[GeorgiRR]

В името на по-доброто бъдеще за нас и най-вече това на децата ни, ще се наложи да напуснем страната. Виждам как хора емигрирали преди 5-10, дори повече години си уреждат живота. Купуват си жилища, тук или в чужбина.

Сега развития свят стана един нов Вавилон, а ние граждани на света. Вече и езици владеем, умеем некой неща по добре от местните и лесно се налагаме. Хора дето са изкарали няколко години на вън, гледат да ги закръглят поне на 10, че да разчитат на свястна пенсия от там. А направиш ли ги 10, не е проблем и още толкоз да направиш и да имаш нещо заделено зад гърба си. А следващия момент, обявяваш за продан имотите си в БГ щот е безсмислено да ги държиш. Вече си се устроил напълно в новата среда. Децата ти учат училища и университети там и хич не им е до БГто.

Трудовата мобилност в Европа не е гарантирана

https://bnr.bg/varna/post/101483454/...2t8bWwLIy4W_ns

".....Резолюцията подчертава нуждата от засилване на координацията между социалните системи на страните-членки по отношение на трудовата мобилност чрез създаването на цифров европейски социалноосигурителен номер...."

Единен цифров социалноосигурителен номер е нещо което ще даде нови възможности на желаещите да бачкат на вън, постигане на общ европейски осигурителен модел предполага и заплатите ни се доближат до европейските. Ей за това ни е необходима обединена Европа.

[Пелагия]

Преди години,заминах за Испания. Много красива, подредена. Изключително чисто. Останах да работя 2 години. За тези две години се прибирах на всеки 6 месеца. Носталгия. Тук се чувствах У ДОМА. За тази земя е проливана много кръв. Българска. Всичко е градено от нашите деди. Тук ми е мястото. Ще сменяме правителства,ще правим избори,но парламента трябва да работи за Българската държава и за Българския народ

[Elsup]

Аз също живях в Чехия и имах апатамент, хубава работа, приятели, но? Не се чуствах у дома, не ми беше комфортно. Продадохме апартамента, намерих си работа от вкъщи, добре платена работа. Събрахме багажа с детето и мъжът ми и се прибрахме. Той е чех, но в България многго му харесва и дори не ходи на ваканция в Чехия. Тук се чустваме добре, спокойно ни е и който каквото и да казва у дома си е най-хубаво.