Това е една от най-известните теории за човешките потребности. За съжаление, поне първите две трябва да са изпълнени за да имаш един съвестен работник.
Йерархия на човешките потребности
рез 1954 г. Маслоу дефинира своята пирамида (йерархия) на човешките потребности, която играе ключова роля за развитието на човешките ресурси и теорията за мотивацията. Пирамидата се състои от следните пет нива:
1. На най-ниско ниво са физиологичните нужди: за въздух, вода, храна, сън и основните изисквания за поддържане на живота.
2. Нуждата от безопасност, сигурност и спокойствие.
3. Социални потребности от одобрение, привързаност и любов.
4. Потребност от уважение, социален статус, признание и самоуважение.
5. Потребност от себеутвърждаване (себеактуализация) - най-високото и абстрактно ниво в пирамидата.
Маслоу вярва, че потребностите от по-ниските нива са по-силни от тези от по-високите и че всяка потребност от по-ниско ниво трябва да бъде сравнително добре задоволена, преди да се премине към задоволяване на потребност от по-високо ниво. Така например, човекът, чиито физиологични потребности и потребност от сигурност са задоволени, ще има мотивация да задоволи и социалните си потребности, докато гладният бездомник ще е напълно обзет от мисълта да си намери храна и подслон.
Важно е да се отбележи, че Маслоу вярвал, че потребността от самоусъвършенстване е коренно различна от всички останали 4 нива в йерархията. Те и четирите представляват потребности, породени от липсата; те включват физически или психологически условия, които личността се стреми да поддържа в приемлив диапазон. Когато някоя от тези четири типа потребности бъде удовлетворена, свързаната с нея мотивация намалява или изчезва, и поведението на човека се променя. Задаволяването на дадена потребност дава възможност на човека да премине към удовлетворяването на следващата, която се намира в латентно състояние. За сметка на това самоусъвършенстването е потребност от растеж и в процеса на задоволяването и,̀ мотивацията расте още повече вместо да намалява.[1]