Вече категорично сме в парламентарна криза. Какво отражение ще даде тя върху държавата и върху живота на всеки един от нас.
Кое е по-добре - правителство на всяка цена с много компромиси, което лесно ще се бутна впоследствие или избори дотогава докато не се състави правителство ползващо се с някакъв приличен процент доверие?
До момента имаме едни редовни и едни предсрочни избори, след които не може да се излъчи правителство. Този парламент не се очертава да излъчи ново правителство, освен ако не спретнат някоя неподозирана коалиция или някоя партия не влезе в парламента, за да се състави такова с по-малък кворум.
Бомбите заложени от ГЕРБ вече тиктакат.
Служебното правителство иска актуализация на бюджета. Пари има, но в бюджета много от нещата са заложени само за 6 месеца - парите за медиците, добавките на пенсионерите и други и за да продължат да се плащат трябва да бъдат гласувани. Междувременно депутати се занимават само със словоблудство и не се виждат никакви зачатъци на желание да се върши работа.
Партиите в момента се интересуват единствено кое тяхно действие какво отражение ще има върху имиджа им при едни нови избори.
Служебното правителство действа по закон, пари има, но не може да ги харчи, топката е в НС, за да се прекрати досегашната практика самодържеца да нарежда да се харчи, пък после да се пише и да се оправдават някак в що-годе прилична форма разходите. Това ще е стъпка към възвръщане на държавността - всяка власт да прави това, което трябва, а не използването на решения и подписи за шантаж - аз на теб, ти на мен.
Радев и служебното правителство разумно постъпиха като се дистанцираха от партиите и медийните им изява са свързани само с конкретика по работата, която вършат.
Тази седмица почна картечен огън и по другата изгряваща звезда на партийния небосклон - Кирил Петков, веднага след заявлението му, че ще остане по някакъв начин в политиката, тъй като му пука и го интересува.
Предишните управляващи и старите играчи на политическата сцена очевидно се чувстват застрашени от всяка нова фигура, която не е обвързана по някакъв начин с тях и всички стари вкупом пазят територията да не влезе някой нов непознат.
Бабикян беше най-точен - никой не иска да свърши работа, а всички са заети с мерене на "олигархът ми е по-добър от олигархът ти".
Та как ще се промени живота ни по време на парламентарната криза.