Благодаря ти за съвета. Не пия алкохол и не взимам марихуана. Но жълт кантарион бих пробвал. Това при мен не е депресия, а ПА - панически атаки. Има информация в интернет и доста хора са ги преживели.
Гоялма гадост е, защото те напада неочаквано и си мислиш, че умираш в адски мъки ( лудо сърцебиене, едвам дишаш, целият трепериш от нерви и т.н.), но след час-два си минава от само себе си и дори лекар не може да помогне -
трябва да оставиш кризата да мине. Тя се дължи на огромното производство на хормона адреналин в тялото и пълната липса на хормона на щастието - серотонин. Страдаме хората без положителни емоции в живота си. Бедни, без работа, без приятели....
Нормално е и да се позлобим, защото често се чувстваш като ранено животно завряно в миша дупка. Няма как да има самочувствие човек, който дори няма контрол над тялото си. Тези Панически атаки са като епилептичните - могат да те нападнат навсякъде и по всяко време.
Тогава тичаш , лягаш и чакаш да премине. Друго спасение няма. Случайно забелязах, че когато се ядосвам при търгуване на валутните пазари кризите почти липсват, защото явно така се изгаря адреналина. Да, странно е, но ако направя скандал и крещя на сестра ми примерно
после ми е леко и добре. Защото другото лечение е да те тъпчат с някакви сънотворни и да спиш по цял ден, но това не е решение. Четох за хора, коит осе тъпчат с лекарства по 10 години и нямат резултат, а са още по-зле. Просто аз сега съм на близо 50 години и имам 30 години
трудов стаж през който бях хипер активен и се прибирах само да спя и ям в къщи. Работех често на 2 и 3 места. Обаче кризата ме удари и останах без работа вече 2 години. И това ме скапа постепенно докато се усетя. Сега вече е голям проблем да търся работа,
защото ако изляза сам навъм съм винаги много притеснен да не получа паническа атака и почти не общувам с хора на живо. Самото ми излъчване е на абсолютно смачкан човек и едва ли някой би се излъгал да ме наеме.
Никъде няма и програми за хора в моето положение. Затова се опитвам с форекс, но нещо не ми се получава.
Не искам нито съчувствие, нито каквато и да е помощ. Просто искам тази агония да свърши - или да идват да ме прибират или да стане някакво чудо и пак да съм предишния активен и полезен човек!
Средното положение не е от полза за никой, освен ако не изкупвам някакви грехове от минали животи?
