Битката за Украйна ! Част 3

[ivandt]

за съжаление е така, но пък такъв е живота... иначе ще е прекалено скучно... нали?

[Novak]

А случайно да знаеш , че уважение не се дължи по право само защото някой е назначен на тази длъжност.
Както и отношението е такова, каквото си го направят..

[noreason]

за съжаление е така, но пък такъв е живота... иначе ще е прекалено скучно... нали?

ами сама си отговаряш на въпроса , живота е интрига къде по - голяма , къде не чак толкова

[ivaceda]

няма работа в която да няма проблеми повече или по - малко.

Така е, прав си. Но да работиш с крехък човешки материал (говоря особено за онези учители, които преподават в началното и средното училище) е много трудно и изключително отговорно. Не само да ги учиш, но и да ги възпитаваш - това не е работа за всеки, това наистина е призвание. Което не се цени, което се подритва и унижава в България. Затова напуснах. Макар че аз преподавах във ВУЗ, и то военен. С всички материални придобивки, които произтичаха от този факт.
Само че аз съм такъв човек - веднъж отсека ли един мост, то е завинаги. Не се връщам назад никога. За добро или за лошо, няма да седна тепърва да се променям.

[noreason]

Само че аз съм такъв човек - веднъж отсека ли един мост, то е завинаги. Не се връщам назад никога. За добро или за лошо, няма да седна тепърва да се променям.

това не е лошо човек да е горд , но си има своите + и - ..си.
за горното си права , но в България нищо не се цени .

[Novak]

Като знам какви пари давам по частни уроци някой доста си ценят труда, пък и се намират хора дето да им отговорят във финансово отношение, а не само с потупване по рамото.

----------

Виж какво става, ако си пъхнеш главата в адронен колайдер
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=3559723

[Absfresh]

Така е, прав си. Но да работиш с крехък човешки материал (говоря особено за онези учители, които преподават в началното и средното училище) е много трудно и изключително отговорно. Не само да ги учиш, но и да ги възпитаваш - това не е работа за всеки, това наистина е призвание. Което не се цени, което се подритва и унижава в България. Затова напуснах. Макар че аз преподавах във ВУЗ, и то военен. С всички материални придобивки, които произтичаха от този факт.
Само че аз съм такъв човек - веднъж отсека ли един мост, то е завинаги. Не се връщам назад никога. За добро или за лошо, няма да седна тепърва да се променям.

Какви спомени имам само от 1-и до 3-и клас.
т. нар. класна ме строшваше от бой.
По принцип съм левичар, ама оная гад не даваше с лява ръка да пиша и с един дървен пергел 1 метър дълъг ме перваше само да посегна да хвана химикалката с лявата ръка. Толкова бой не съм ял за целия си живот колкото за 3 години. Момичетата от тийнейджърските години не ги помня толкова ярко колкото шамарите на тая ....
И сега си пиша с дясна ръка, а правя почти всичко останало с лява.

После се случи, да е класна на брат ми след години (имаме голяма разлика). Директно отидох и я предупредих, че и бия ножа в гърлото само с пръст да го докосне.

[noreason]

После се случи, да е класна на брат ми след години (имаме голяма разлика). Директно отидох и я предупредих, че и бия ножа в гърлото само с пръст да го докосне.

хаха ..абе чета го това и се чудя да се смея ли да плача ли ...
как така ще те бие тази , при това и на 3 години...о , боже..

[Novak]

И аз такива спомени имам от началното училище, ама от даскалка рускиня, едно време имаше едни химикалки дето се разтягаха на показалки и с тях пердаше по ръчичките като не пишеш красиво буквичките с тънко и дебело , пък точките да се изпишат

[jivko78]

Интересна е заблудата че ако някой ходи на частни уроци или курсове при знаещи и можещи хора , значи задължително от него ще стане успял човек ........................