Колко време на демо?

[hanuman]

Който го е газила мечка иска да се подсигури с по-добро въоръжение.

[another]

Останах с впечатлението, че досега си бил само на демо, ма явно съм сгрешил, пък и който го е страх от гората да не ходи за мечки

не си срешил , бях първо на релна
и като ме опукаха сега съм на демо , че трябва да се уча

[GGBG]

не си срешил , бях първо на релна
и като ме опукаха сега съм на демо , че трябва да се уча

Ами успех с ученето, дано със следващата ти реална сметка не става така както с първата ти, и не се задържай прекалено много на демото, много успива

[anonimen komardjia]

Колко .... точно толкова, колкото ти трябва да спреш да правиш разлика дали си на демо или не. Разлика между демото и реалната няма, в момента в който развиеш отговорността си. Имали разлика в поведението ти - значи не си готов. Липсата на стабилност в поведението, подсказва за скрити компромиси. Компромисното поведение е предпоставка за неунифицирано взимане на решения т.е. липсва модел за взимане на решение - един път тъй, един път иначе - хаотично поведение.

Усетиш ли стабилността, както в печалбите, така и в загубите, страхът изчезва. Затваряш ли си очите за загубата, правиш ли опити да се скриеш от нея, то ти спираш да опознаваш средата в която се намираш. Загубите са много по-полезни от печалбите, защото покрай тях ти се дава възможност да се опознаеш, а печалбите нищо повече не ти дават от това да отидеш и да опознаеш мола т.е. затъваш повече, ако не си открил НЕЩОТО което те събира като бойна единица. Много е важно да знаеш каква е причината поради която печелиш, а тя винаги е толкова дребна(чак незабележима), че се подминава като фактор - ......... . Да ти смачкат сурата, в началото когато си е времето е полезно, дори дето се вика трябва да си го търсим, защото ако не стане когато трябва да стане, то в късен етап е с фатални последствия - имам примери около себе си за хора с невероятен старт в сферата и трагичен финал, като казвам трагичен, значи трагичен.
Ако се радваш на печалбите, то трябва да се радваш и на загубите.
Ако се сиктирдосваш за загубите, същото трябва да сториш и при печалбите... всичкото това с цел баланс на духа - трябва хармония на чувствата, не става да натоварваш мозъка си постоянно от едната част на скалата на чувствата до другата - мозъка ти се принуждава всеки път да взима решения при различна биохимична среда. Има разбира се трети вариант - безразличие към случващото се ..................... кафето свърши.

Лек ден!

[REDA]

Добрю ютрю
КОМЪРДЖИ чадо,
не требе да се радваме на загубите,
а требва да търсим причина за тяхното осъществяване !!!
Тоз процес е по-лесен, ако винаги си задаваме предварително въпроса
-ЗАЩО ВЛИЗАМ СЕГА В СДЕЛКА????

[albagpipe]

Добрю ютрю
КОМЪРДЖИ чадо,
не требе да се радваме на загубите,
а требва да търсим причина за тяхното осъществяване !!!
Тоз процес е по-лесен, ако винаги си задаваме предварително въпроса
-ЗАЩО ВЛИЗАМ СЕГА В СДЕЛКА????

Защото вероятно каките ти крещят да го сториш

[REDA]

Никои не може да ми крещи
щото го изхвърлям на момента навънка !!!

[albagpipe]

Никои не може да ми крещи
щото го изхвърлям на момента навънка !!!

Оки, тогава кротко ти мъркат и те ръчкат да го сториш

[hanuman]

Не може човек да не се чувства удовлетворен когато печели и недоволен когато е на загуба.Все пак загубата е обратното на това което желаем,/освен ако от злоба не желаем да затрием парите на свекървата или тъщата например/.

[Oleg]

Колко .... точно толкова, колкото ти трябва да спреш да правиш разлика дали си на демо или не. Разлика между демото и реалната няма, в момента в който развиеш отговорността си. Имали разлика в поведението ти - значи не си готов. Липсата на стабилност в поведението, подсказва за скрити компромиси. Компромисното поведение е предпоставка за неунифицирано взимане на решения т.е. липсва модел за взимане на решение - един път тъй, един път иначе - хаотично поведение.

Усетиш ли стабилността, както в печалбите, така и в загубите, страхът изчезва. Затваряш ли си очите за загубата, правиш ли опити да се скриеш от нея, то ти спираш да опознаваш средата в която се намираш. Загубите са много по-полезни от печалбите, защото покрай тях ти се дава възможност да се опознаеш, а печалбите нищо повече не ти дават от това да отидеш и да опознаеш мола т.е. затъваш повече, ако не си открил НЕЩОТО което те събира като бойна единица. Много е важно да знаеш каква е причината поради която печелиш, а тя винаги е толкова дребна(чак незабележима), че се подминава като фактор - ......... . Да ти смачкат сурата, в началото когато си е времето е полезно, дори дето се вика трябва да си го търсим, защото ако не стане когато трябва да стане, то в късен етап е с фатални последствия - имам примери около себе си за хора с невероятен старт в сферата и трагичен финал, като казвам трагичен, значи трагичен.
Ако се радваш на печалбите, то трябва да се радваш и на загубите.
Ако се сиктирдосваш за загубите, същото трябва да сториш и при печалбите... всичкото това с цел баланс на духа - трябва хармония на чувствата, не става да натоварваш мозъка си постоянно от едната част на скалата на чувствата до другата - мозъка ти се принуждава всеки път да взима решения при различна биохимична среда. Има разбира се трети вариант - безразличие към случващото се ..................... кафето свърши.

Лек ден!

Много добре си изказал нещата. Аз мисля по същият начин.

С тази разлика, че само от загубите трудно би се научил на печалба и общо взето да знаеш как губиш, не ти дава отговор на въпроса как да печелиш. Това са си две напълно различни неща. И в този ред на мисли с множество с-ми особено тези с индикаторите, виждаш как печелиш, правиш абсолютно същото и започваш и да губиш, и като резултат разбираш, че виждаш грешните си сделки, а не знаеш защо печелившите ти са печеливши.

И от там насетне се поражда необходимостта да потърсиш отговор на въпроса, защо печеля когато печеля и кое е различното в пазарната ситуация. А тази причина никак не е дребна.

Много хубав пост anonimen komardjia