По интересното е, че всичко което описвате прилича на играте с малката дъщеря. Имаме много игри една от тях е Камък, ножица, Хартия. Както и да е, че с две думи когато тя побеждава всичко е ОК. Но почна ли аз да печеля почва едно викане "Ти лъжеш, ти лъжеш". Просто не приема загубата. Явно в човешката природа още от малки е заложено да печелим. Когато губим обаче по- лесно и удобно е да приеме, че причината не е в нас а някъде другаде. И като се замисля май наистина в цялата ситуация просто най ни устройства, че противника лъже така лесно приемаме загубата, че проблема не е в нас и сме участвали в несправедлива игра затова сме загубили, защото иначе по презумция сме от непобедимите. Интересно нещо е психологията и манипулацията.