Тряба ли системата да бъде променена, демокрация или меритокрация?

[Zagorka]

Аз лично мисля че системата за избор на управляващи трябва да е базирана на меритокрация. Систеамата пак може да използва принципи от демокрацията, но при изборите да имаме различна тежест на гласовете. Примерно някой с основно образование може д аима 1 точка, друг със висше 3. Човек без образование може да няма право да гласува.

И като пуснеш бюлетината в урната как да знаят преброяващите колко точки си дал? Някакви различни цветове бюлетини ли ще се пускат, какво ли? Нали така може да се наруши тайната на вота? Не че сега с тези хвърчащи и разгъващи се листчета това не става, но това е въпрос на организация.
Аз съм на мнението, че всеки, който си плаща данъците в България, трябва да гласува. Да няма никакъв критерий "Образование", защото утре избраните могат да сложат критерии "социален статус" с годишна заплата от 80 000 и нагоре. А познай кой ще има право на глас Няма да е масовката.
Промяната трябва да е в избирателните списъци, че току виж и при нас някой индианец или загинал в Първата Световна война офицер гласува.

[Novak]

Меритокрацията като теория не е лошо нещо - най-опростено казано- равни възможности на всички и в зависимост от способности и интелект да могат да участват в управлението или да заемат някакви постове.

Но си остава само теория, Няма равен старт, няма равен достъп до образование, влиянието на социалната среда правят неприложима реално тази теория.


На практика съществуват някакви ерзац меритократични групи от хора, които правят кариера защото разполагат с конкретния инструментариум да отговарят на формалните изисквания за такова израстване по управленската стълбица, като не е задължително това да е подплатено със способности и талант.

В Корея и в други азиатски държави се смята, че чрез образование и труд може това да бъде постигнато, което води до до много силен натиск върху децата и младежите, конкуренцията е безмилостна, учи се денонощно, което има и своите добри страни, но като натиск за успех на всяка цена или успех единствено защото седят определено неимоверно количество труд и време пак е някакво изкривяване.

Проблема не е токова в гласоподавателите в политиката, колкото в политиците, че нямат коректив, за да не си позволяват волности от всякакво естество и да имат съзнанието, че вършат тази работа, не за да стават богати, а да живеят нормално служейки на обществото.

Проотив съм ограничаването на правата на хората от всякакво естество, което ще се породи при поставяне на условия за упражняването им.

[Fafa]

Трудно е наш политик да служи на обществото без да има лична облага. Може да е имало и единици такива, но масово не са.

[GeorgiRR]

Меритокрацията като теория не е лошо нещо - най-опростено казано- равни възможности на всички и в зависимост от способности и интелект да могат да участват в управлението или да заемат някакви постове.

Ма ако не искам да участвам в никакво управление или заемане на некакакви държавни постове. То е за комплексари. Да речем яз съм художник, композитор, архитект и моята стихия е да творя. Се пак нашия създател е твореца и ни е създал по свой образ и подобие.

[minkov]

Трудно е наш политик да служи на обществото без да има лична облага. Може да е имало и единици такива, но масово не са.

То облага винаги има когато полагаш някакъв труд. Ако не друго поне заплата ще получи. Важното е облагата да е съпоставима с полезната работа която е свършил.

[semion]

Ма ако не искам да участвам в никакво управление или заемане на некакакви държавни постове. То е за комплексари. Да речем яз съм художник, композитор, архитект и моята стихия е да творя. Се пак нашия създател е твореца и ни е създал по свой образ и подобие.

Ако не искаш - няма и да участваш. Все пак за всичко трябва призвание. Но, бъди сигурен, ще се намерят предостатъчно мераклии и ентусиаси, които не само ще искат да участват в управлението, но и няма да искат да се махат от там.

[pablo]

Живеем в демократична система, която уж е приемана за най-по добрата, спрямо социалистическата. И двата типа система реално говорят за равенство и ранопоставеност на индивида.
Мислите ли, че реално тази справедливост не е нещо контрапродуктивно?
Аз лично мисля че системата за избор на управляващи трябва да е базирана на меритокрация. Систеамата пак може да използва принципи от демокрацията, но при изборите да имаме различна тежест на гласовете. Примерно някой с основно образование може д аима 1 точка, друг със висше 3. Човек без образование може да няма право да гласува.

При нас както и в демокраций като САЩ важното е кой брой гласовете
Как гласуваме няма голямо значение...
п.п. По принцип неграмотните нямат право да гласуват защото образованието е задължително НО тук закона не се спазва. Двойния стандар е неотмена част за демокрацията

[kypa]

Легендата гласи, че демокрадцията представлява експлоатиране на едни хора от други хора, а цоциализъмът точно обратното.
Меритокрадцията надали ще бъде нещо по-различно, понеже горепосоченото се получава от начина на управление на системата - т. нар. корупция, а не от принципите ѝ.
Смяната на една система с друга е най-трудният за народа период.

[K_W]

Като става въпрос за формите на демокрация, след Швейцарската, която е реално неприложима у нас, съм най-впечатлен от формата на демокрация в Исландия - подходяща е за държави със сравнително малко население - това може да се приложи в България, стига да има желание.

Каква е формата там и защо мислиш че е по-добра.

Колкото до гласуването то може да е с еднакви по цвят бюлетини, но от вътре да има код или някаква друга маркировка която да оказва "точките" които съответният глас носи. Не мисля че е сложно. Може би най-справедливо би било да е по образователен ценз.

[Novak]

Ма ако не искам да участвам в никакво управление или заемане на некакакви държавни постове. То е за комплексари. Да речем яз съм художник, композитор, архитект и моята стихия е да творя. Се пак нашия създател е твореца и ни е създал по свой образ и подобие.

На агората и форумът твореците представят изкуството си и става ясно дали ще получат одобрението на публиката или н В Колизеума - са го решавала с - Да живей и да не живей.


За образователния ценз, у нас би се елиминирал в голяма част т.нар. - корпоративен, платен вот, който е изборен поминък на циганите, но вкара ли се такаво нещо, отваря поредните вратички за ограничаване на гарантирани от конституцията права
Смятам че краткосрочните политически ползи от такова ограничаване на правата на циганите да гласуват, могат да доведат до дългосрочни последици в ограничаването на правата на всички. Добре е да се реши въпрос с този етнос, но е важно и да се направи с подходящ инструментариум.