За съжаление на нас ни се случи да живеем в такъв период от развитието на държавата ни. Деца на бруталния преход, родени преди него. Много бавно, много мудно се случват промени за добро, но заради покварения ни управленски апарат, близостта ни до Ориента и отдалечеността ни от Централна Европа, тези промени трудно се осъществяват. Нещо малко и незначително: няма пластмасови чаши и чинийки в големите вериги. Нова директива на ЕС да се спре продажбата им. Прилагаме я - нямаме избор, но корумпираната ни съдебна система трябва да се забрани с закон. Както имаше идея на футболните мачове у нас да свирят само чужди съдии, не е ли възможно, всички дела да се гледат директно в Белгия, чрез конферентна връзка и превод в ефир?
Колкото до боя с възпитателни цели - прилага се все още от родители, но не всички, а на запад се е прилагал активно в образователната система на Англия до преди Втората световна война, вероятно и малко след това. Описано е от Роалд Дал в разказите му за детските му години преминали в пансионите на Англия.
Моята идея е, ако може всеки да емигрира за поне 5 г., да научи и приложи у нас най-доброто, което му е направило впечатление отвън. Възможно е. До преди 15 г. никой не спираше на пешеходните пътеки в големите градове. Сега преминаването по тях е далеч по-лесно, но тези навици е изграждат с години.