Значими събития на тази дата през годините

[gambletrade]

През Ноември 1989 г. В България имаше много образовани и горди българи, българи които можеха да се борят до край за постигане на своята цел. Днес в България живеят предимно възрастни болни хора, млади необразовани граждани, роми, гейове и кифли. Днес няма почти никаква следа от истинския българи народ почти няма следа. В този ред на мисли още дълго ще чакаме нова знаменита дата като тази.

Ако имаш деца в детска градина, няма как да помниш какво е било... Та, не говори моля с лозунги и от първо лице. Аз бях на 22 тогава. Ти на колко беше? Апропо, тия 'гордите дето можеха да се борят докрай за постигане на своята цел' що не се бориха? Кое им попречи? Световният империализъм, масоните, илюминатите, руснаците, извънземните?

[minkov]

През Ноември 1989 г. В България имаше много образовани и горди българи, българи които можеха да се борят до край за постигане на своята цел. Днес в България живеят предимно възрастни болни хора, млади необразовани граждани, роми, гейове и кифли. Днес няма почти никаква следа от истинския българи народ почти няма следа. В този ред на мисли още дълго ще чакаме нова знаменита дата като тази.

Що така бе рени, някои от тези дето бяхме тук през 1989 г. , все още сме си тука и все още сме изправени и горди и все още се чувстваме като представители на народа живеещ по тези територии, че и се размножаваме от време на време.
Това, че държавата е зле не може да бъде причина народа да изчезне. Народа върви с територията а не държавата. Държави много, ама народа и територията ще ги бъде. За държавата имам известни съмнения..

[renito5]

Прекалено малко хора са от тези като мен и като теб, които помнят историята си. Просто в момента масата е залята с помита наречена чалга, голяма част от младото поколение взима наркотици, да не говорим че повечето от тях нямат и на представа за случващото се в момента. Това исках да кажа, не да засегна някога. Аз съм от децата по време на комунизма. Била съм малка, но си спомням че винаги бяхме облечени, нахранени. Живеехме в собствено жилище, за ситуации без електричество или неплатени сметки и дума не може да става. От първи клас ходехме сами на училище и много други неща за които днес не може и дума да става. Просто в момента държавата е една пълна кочина в която всеки се бори да оцелее по единични. А за сплотени народ и дума не може да става.

[renito5]

Ако имаш деца в детска градина, няма как да помниш какво е било... Та, не говори моля с лозунги и от първо лице. Аз бях на 22 тогава. Ти на колко беше? Апропо, тия 'гордите дето можеха да се борят докрай за постигане на своята цел' що не се бориха? Кое им попречи? Световният империализъм, масоните, илюминатите, руснаците, извънземните?

Бях достатъчно голяма за да имам спомени от тогава. Това че имам малки деца не означава че съм на 20 и... Аз съм от децата родени по време на комунизма и честно казано имам добри спомени от тогава, също така си спомням и как демокрацията е.... м. на всичко.

[GeorgiRR]

Беше по-социална система. Спазваше се кодекса на труда, всяко предприятие си имаше почивни станции на морето, на балкана. Имаше уравниловка. На един етаж, при почти сходен стандарт можеха да живеят университетски професор, армейски генерал и улична чистачка. Но това не бе достатъчно да продължи да съществува. В системата нямаше механизъм за възпроизводтво, надграждане, усъвършенстване. Тея функции трябвяше да ги изпълнява некакъв субективен фактор, който се провали в крайна сметка.

[minkov]

През Ноември 1989 г. В България имаше много образовани и горди българи, българи които можеха да се борят до край за постигане на своята цел. Днес в България живеят предимно възрастни болни хора, млади необразовани граждани, роми, гейове и кифли. Днес няма почти никаква следа от истинския българи народ почти няма следа. В този ред на мисли още дълго ще чакаме нова знаменита дата като тази.

Сега да ти обясня - гейовете, малоумниците, болните и кифлите са константна величина във времето и то от 20-30 века насам. Статистически показател. Нямат нищо общо нито с комунизма, нито демокрацията, нито с капитализма - същото количество са били още през римската република, римската империя, средните векове, та така и до днес.
То и ромите горе долу са били същото количество, ама в по-стари времена са живеели по други територии.

[Bibco]

Гледам, че хубава дискусия сте заформили..
Моето мнение по въпроса е, че в контекста на народо-психологията преди 30 г. - в така нареченето време на социализма имаше преди всичко респект - уважение към възрастните хора, учителите, учените, докторите, властта /било то и от страх/, армията и милицията и така все този ход на мисли...Хората имаха сигурна работа и можеха да планират живота си..Хората бяха кротки, било то поради спецификата на строя, всеки си живееше своя живот според мястото си в йерархията на системата...
Сега това нещо го няма - никой никого не уважава, цари пошлост и грубост, няма достойно отношение към науката, образованието и медицината, няма страх от нищо /нито власт, нито полиция/, което води до слободия и държавата е разграден двор...Повечето хора живеят ден за ден, защото нищо не е сигурно и не могат да планират живота си...Хората са агресивни, селският тарикатлък е на мода, подкрепен от чувството, че всичко е възможно- вчерашния пожарникар може да стане премиер-министър и т.н...все в този ход на мисли...

[kypa]

11.11.1918 - подписана капитулацията на Германия за П. С. В. Ограниченията и разграбването, определени с тоя договор са едни от основните предпоставки за възможността да се стигне до В. С. В. По-точно обществената подкрепа за някои събития и личности участващи в процеса.

Те това с пошлост, наглост, тарикатлък и т.н. вместо уважение към другите хора и националните интереси според мен по-скоро се забелязва като вертикално разпределение в социалната и най-вече политическата йерархия - първата група присъства най-отгоре и най-отдолу, а втората заема средата. Не знам какво е било преди 1989, но не виждам причини да е било нещо по-различно от сега.
П. не мисля, че са повече сега, просто вдигат повече шум, понеже така е изгодно за системата. Ц. наистина станаха много.

[hanuman]

Колкото и носталгия да има към миналото,това си беше един изкуствено създаден строй и няма как дс се задържи или пък да се върне,и вместо да живеем в миналото, по добре да се справяме със сегашните предизвикателства и да използваме възможностите които ни дава сегашния живот,аз също го помня бях в 8--ми клас 89година,но не помня да сме били много цъфнали и вързали,също така не знам баща ми и майка ми които почти изцяло са живели в соц времето да са се оплаквали от новото време,а си имаше доста трудни моменти,но каквото такова ,За децата ни ще бъде още по различно,не може да се спре времето нито пък промените в обществото.

[kypa]

Процедурата по събарянето на комунизъмът започва още в началото на 80-те. За хубавите години от оня строй, по които евентуално може да се изпитва някакъв вид носталгия може би трябва да се вземат 60-те и 70-те.
Макар че ако някой изпитващ въпросната носталгия сравни соц-ком 60-те 70-те със западняшките 60-70 най-вероятно може би ще спре да я изпитва.
Причината за носталгични чувства по комунизъма според мен не е толкова самия комунизъм, а "прехода" към "демокрация" - т.е. разграбването на натрупаното лично и национално богатство през 90-те.