Влизам
Регистрация
Тема: 
Намери всички мнения
Финансовите кризи и хиперинфлацията след тях периодично зануляват сметката (дълговете). При това бедните и средната класа стават още по-бедни, а богатите - още по-богати. Така стана и в България по време на хиперинфлацията, която изяде парите на народа, но в същото време създаде един тесен кръг от кредитни милионери, които предварително знаеха за датата на хиперинфлацията, и на които партията насила натъпка в ръцете много много милиони. Тези милиони също бяха изядени от хиперинфлацията, което предизвика фалита на няколко банки. Кредитните милионери обаче си останаха милионери, защото предвидливо си бяха превърнали парите в долари. С една малка част от тях си върнаха кредитите, а с другата започнаха бизнес и формираха новата елитна класа от Български богаташи.
На държавата не и пука за тези кризи. Тя е наясно, че никога няма да връща държавния дълг, така че спокойно го оставя да расте все повече и повече. Единственото, което се случва, е че че част от този дълг чрез неизгодни държавни поръчки или чрез тлъсти комисионни се преобразува в богатство на определени хора, подбрани на партиен или шуробаджанашки принцип.
Най-голям проблем е съвременното демократично управление. Властимащите, които харчат парите и трупат дълг, са на власт от 4 до 8, максимум 10 години. През този период от време те гледат да се налапат колкото се може повече, пък държавата да я мисли следващия управляващ. Това е и първопричината да се натрупват огромни държавни дългове, които никой не мисли как да ги връща. Един единствен управник в цялата история стегна коланите и си върна всички дългове, за което вместо благодарност получи прибързана и незаконна екзекуция. Става въпрос за Николае Чаушеску. Тодор Живков пък не си върна дълговете и остана жив. Дори и не можаха да го осъдят. Много интересно заключение може да се направи от тези 2 случая, а именно че дълговете не трябва да се връщат.
Подписвам
Първоначално написано от GeorgiRR
