Начинаещ във forex

[Fafa]

МЕРСИ...

Точка 12 ми идва най-трудна....ама ще се науча

[borkooo_pz]

80 % от написаните точки ги купих от книгите на Кийосаки ,но малко късно ,след два фалита
Но ,нали хората са казали ,че ако не минеш през това ,няма как да го разбереш .
Със сегашния бизнес като започнахме твърдо бях за пирамидална структура.
Но понякога има малки " излизания "
Само бих добавила това ,че трябва да си безкомпромисен, и да не позволяваш чувствата да ти повлияят на решения за бизнеса .

[КинО]

МЕРСИ...

Точка 12 ми идва най-трудна....ама ще се науча

Точно т. 12 е малко неясно изказана .....
Изглежда да е в противоречие с т. 13 и 14 .....
Просто хипотезата по т. 12 попада в отговорностите на различни хора от Организацията .... а не на един и същ човек .....

[Mateev]

МЕРСИ...
Точка 12 ми идва най-трудна....ама ще се науча

Точно т. 12 е малко неясно изказана .....
Изглежда да е в противоречие с т. 13 и 14 .....
Просто хипотезата по т. 12 попада в отговорностите на различни хора от Организацията .... а не на един и същ човек .....

Ще ви дам един реален пример за точка 12, благодарение на който издигнах едно от поделенията от трагично в цветущо състояние само за 3 дена работа. Поисках от счетоводството да ми направи подробен отчет за всички разходи и приходи. Получих две екселски таблици с по около 100 реда всяка една от тях. Редовете бяха подредени така, както са сметките в националния сметкоплан. Гледайки по този начин таблиците човек много трудно можеше да се ориентира какво може да се направи, за да се подобри финансовото здраве на съответния бизнес.


Предполагам по този начин е действал и директора на предприятието. Всъщност директора е жена с невероятни бизнес качества. Учила е за това, и го прилага в практиката си по най-правилния възможен начин. И въпреки това нещата буксуваха и няколко поредни години печалбата постепенно падаше все по-ниско и по-ниско. От над милион на месец печалбата се беше редуцирала до нива 100-200 хиляди и тенденцията продължаваше да е надолу.


Повиках директора и няколко дена обсъждахме с него защо е такава ситуацията. Получих над 1000 оправдания, както и уверения, че се полагат огромни усилия да се подобри положението. Та тогава всъщност поисках отчетите и реших аз лично да взема решенията вместо директора. И това, което го направих, беше да сортирам приходната и разходната част в намаляващ ред. И след като го направих това наистина се оказа, че първите 3-4 реда от двата дълги списъка включват 70-80% от всички приходи и разходи. Та боядисах ги в червено тези редове и повиках отново директора при мене. И му казах да работи само по точките, боядисани в червено. За всяка една точка набързо напрасках по 20% увеличение на приходната част и по 20% намаление на разходната. След това се разпоредих до 1 месец да вкара числата в тези норми под заплахата, че ако не го направи, ще го уволня.


За съжаление в червените редове попаднаха и разходите за труд, което автоматично означаваше да се уволни 20% от персонала, а останалите хора да продължат да вършат същото количество работа. В червните редове попаднаха и 2-ма едри клиенти и един едър доставчик, като задължих директора да отиде при тях лично и на място да договори по-добри за нас цени и условия. Това включваше и задгранична командировка до другия край на света.


Та тази история завърши с успешен край. Само за 2-3 месеца завода се стабилизира, а набраната инерция продължи и в следващите години. Явно директора вече се научи сам си спазва принципа на Парето и да си концентрира усилията само в най-важните точки, които ще дадат най-значимия финансов резултат. И това е правилното. Глупаво е да се мисли как например да се намалят разходите за канцеларски материали или например за ток или за работно облекло, след като дори и да постигнеш успех, ефекта ще е незначителен, а загубеното време в тези усилия ще е огромно. Ама хората били крадели химикалки, сапуни и тоалетна хартия. Ами нека да крадат, а ние ще купуваме още и още, докато насмогнем. Обратната алтернатива да въведем строг контрол и отчетност ще ни струва много повече пари и време, отколкото цената на откраднатото. Та ето ви пример за правилно бизнес решение от икономическа гледна точка.


Същото това правило на Парето важи и за разпределението на личното време. Когато се задръсти човек от задачи и осъзнае, че няма как да ги свърши всичките дори и ако работи по 20 часа на ден, тогава му се налага да си подбере само най-важните задачи, а останалите да ги захвърли на някой друг или да ги изостави на произвола на съдбата. Под най-важни задачи се разбират тези, които биха допринесли за най-голям финансов резултат. От тука идва и извода, че е по-добре човек да се концентрира да работи за увеличаване на приходите, а не за намаляване на разходите. А логиката е много проста - приходите могат да се увеличават с много проценти - 20, 50, 100 или дори 1000%, а разходите могат да се намалят максимум с 20%, при това с много труд, нерви и главоболия. В кое от двете има по-голяма ефективност, ако не ти стига времето да се занимаваш и с двете?

[borkooo_pz]

В тоя ред на мисли ,се сетих за един въпрос на професора ни по икономика" Защо производството на 101 стол ,ни води към фалит "

[kypa]

Те тоя принцип с орязване на разходите за труд, яко зор на който остане и удвояване на печалбата май доста наши и не толкоз наши бизнесмени го правят. Някои даже успяват губещ бизнес да го докарат до печеливш по тоз начин.

[Marin]

МЕРСИ...

Точка 12 ми идва най-трудна....ама ще се науча

Не виждам проблем с 12 точка.
Точка 6 ми се вижда по-проблематична, но нека всеки
си прецени за себе си.

[Mateev]

Те тоя принцип с орязване на разходите за труд, яко зор на който остане и удвояване на печалбата май доста наши и не толкоз наши бизнесмени го правят. Някои даже успяват губещ бизнес да го докарат до печеливш по тоз начин.

В бизнесите, в които разхода за труд е определящо перо, трябва да се полагат големи усилия да се оптимизира този разход. И в зависимост от типа на бизнеса оптимизацията може да се намери на едно или друго място. Например при високотехнологичните бизнеси е по-изгодно да наемеш малко на брой висококвалифицирани хора с високи заплати, а при други бизнеси, например в строителството, е по-изгодно да наемеш много на брой нискоквалифицирани хора с ниски заплати. Има много бизнеси, при които вместо хора е по-изгодно да си закупиш скъпи високопроизводителни машини. При всички бизнеси обаче важи правилото за ЗДРАВАТА ИКОНОМИЧЕСКА ЛОГИКА. Набляга се на думичката ИКОНОМИЧЕСКА, което означава, че от няколкото възможни алтернативни варианти се избира НАЙ-ЕВТИНИЯ.


Но дори и най-евтиния вариант не е правилния критерий. По-точния критерий е, че се избира варианта, при който фирмата ще реализира ПО-ГОЛЯМА ПЕЧАЛБА. Тоест във формулата се намесват много променливи, които влияят с различна сила в различна посока, и задачата на бизнесмена е да я познава тази формула, и да оптимизира нейните параметри.

[kypa]

Без оптимизиране не може, то ясно, ама има хора дето "оптимизират" примерно работното време от 8 договорени на 10-12 реални часа без подобаващо допълнително плащане, самия трудов договор от 8 (или повече) на 4 часа и т.н. И тез структурни промени вече в друга графа отиват.

[Mateev]

Без оптимизиране не може, то ясно, ама има хора дето "оптимизират" примерно работното време от 8 договорени на 10-12 реални часа без подобаващо допълнително плащане, самия трудов договор от 8 (или повече) на 4 часа и т.н. И тез структурни промени вече в друга графа отиват.

Съгласен съм с тебе - има ги всякакви, при това и от двете страни на бариерата. Добрата новина обаче е тази, че в България взаимоотношенията работник-работодател са на ДОБРОВОЛНА ОСНОВА. И ако единия не харесва другия, има правото едностранно да прекрати взаимоотношенията. Така че не виждам нищо лошо в това.