Едното е лесно, другото не, а най-лесно и безопасно е само да мечтаеш. Наскоро слушам едни познати си коментират, такава кола никога няма да имаш (ставаше дума за такава на стойност 20к, нищо кой знае какво), наистина ли?? Ако въображението и погледа над бъдещето са ти толкова ограничени какво друго ти остава освен цял живот да си пиеш ракията и да си мечнаеш за някакви работи? Жалко е просто като чудя хора, които на практика определят себе си като провалени или неспособни хора, а едвам се прехвърлили трийсетака...