Влизам
Регистрация
Тема: 
Намери всички мнения
Интересно
Соса-Cola в България
У нас напитката идва погрешка вместо фанта
През 1965 г. България е първата социалистическа страна, където се появява “Кока-Кола”. По онова време пропагандата клейми напитката като символ на Запада, но един предприемчив инженер - Тончо Михайлов, по случайност я довежда у нас.
През 1964 година Михайлов започва работа като главен инженер във външнотърговското предприятие ТЕКСИМ и технолог за производството на безалкохолни напитки. Предприятието има най-модерното за тогава оборудване - поточна линия за бутилиране на безалкохолни напитки, доставена от братската френска комунистическа партия чрез френската фирма “Сифал”.
“В договора на фирмата имаше клауза наш специалист да посети Франция, за да се запознае с оборудването”, спомня си Тончо Михайлов. “Една вечер пих някакво безалкохолно в парижко бистро. Имаше вкус, близък до този на оранжадата, но в същото време и някак по-различен. Обърнах бутилката, пише “Фанта”. И викам на комунистическите другари - искам да отида там”, разказва Михайлов. Речено-сторено, на следващия ден отиват във фирмата, която прави фанта.
“Побелях, на табелата пише “Кока-Кола”. Казвам, че не търся “Кока-Кола”, а “Фанта”. Едва тогава разбрах, че е продукт на тази компания. Нямаше как - влизам за срещата. А вътрешно съм убеден, че като се върна, ще ме уволнят или ще ме вкарат в затвора”, разказва българският инженер. Пред него застава цялото ръководство на фирмата начело с вицепрезидента Александър Макински, руски княз, емигрант. На Михайлов му призлява, след като разбира, че е първият човек от соцлагера, посетил компанията.
Разговорите се водят дълго, по време на почти безкраен бизнес обяд. Макински пита дали може да посети България. Българин може ли да откаже визита - разказва Михайлов - и кани на своя глава княза у нас. С уговорката, че ще му звънне пак, като говори с другарите от ЦК. Макински, радостен, се обажда в Брюксел на ръководството на компанията с новината, че ще посещава България и има шанс да започне производство в соцлагера. Михайлов се връща в България, но не посмява да напише в доклада си, че е посетил “Кока-Кола”. След 15 дни обаче французите звънят да питат какво става с визитата. Няма как - Михайлов отива при директора на ТЕКСИМ Георги Найденов. “Др. Найденов, май направих една беля. Посетих в Париж фирмата “Кока-Кола”. Все пак не може ли да ги поканим в България и да говорим за производството на фанта, разказва директорът. “Като е гарга, да е рошава. Ще преговаряме и за кока-кола”, отсича Найденов и уговаря среща с Тодор Живков. Соцлидерът дава зелена светлина и скоро след това в София започва производството на кока-кола в завода в София. Следват заводи в Пловдив, във Варна, в почти всички по-големи градове. Скоро колата се превръща в една от най-дефицитните и търсени стоки в страната.
Подписвам
Първоначално написано от Emil Enchev
