Така, напоследък доста разсъждавах по темата Комуникации/ Медии, във връзка с настоящата ситуация в България, ситуацията по украинско/ руските територии и дори ситуацията със световното първенство по футбол. Но то всъщност е нещо доста огромно ако се опитам да опиша цялата огромност и на комуникациите и техните форми и на медиите, та ше започна повдигайки тази тема отново, пък като се разприказваме ще си стане приличен нАучен труд. Като отделни теми на моите разсъждения само да нахвърлям, за да се подготвите и вие, за по- качествен и сериозен научен подход към темата. Не съм специалист в областта, просто ми е доста интересно в последно време – как се оправяме с огромния обем информация, който ни е частично необходим, частично непоискам и нежелан
- Телевизията на Слави. Има ли шанс тя да просъществува (пазарно).
- Турските сериали по не-знам-коя-тиви в 20:00
- Инфлуенсъри в социални медии
- Ютюб канали
- Съвременните авторитети във връзка с горните две подточки (тук включвам тези хора, които едно време попадаха в категорията интелектуалци или хора на културата, журналисти и публицисти – специалисти в дадени области)
- Свръх ротация на една група експерти по медиите. Дали това ше доведе до промяна на мисленето на хората или до сваляне на авторитета на тези авторитети
- Дали вървим обратно към платени медии след почти цялостното зачезване на платените медии
Както винаги искам все пак да направя опис на спецификата на медийната среда или медийния пазар (на пазара съм само като клиент, да се знае). Ще спомена само фактори, които са особено ярко изразени в последните години – тоест вече може да се очаква да доведат до трайни промени.
- Интерактивна телевизия – стана все по- масова и това съчетано с големия брой канали дава сериозен избор и възможност да се гледа всякакво съдържание без реклами и без голямо значение на времето
- Нарастващ дял на подкаста като медиен формат
- Доста по- либерално отношение на Ютюб към съдържанието сравнено с мейджър телевизиите
- В тази връзка си мисля, че до голяма степен ограниченията, които налагат мейджърите на някои публицисти/ журналисти могат да се избегнат с преместване в Ютюб(въпрос на организация). Това направи Карбовски и мисля добре му се получава. Въпросът е доколко даренията на зрителите ще успеят да покрият разходите поекипа, с който работи.
- Ютюб дава реално замерване на РЕАЛНИЯ интерес обективно, без посредник и без времеви лаг.
- Забелязвам все по- голям интерес към съдържание от български създатели (включително и телевизиите си качват предаванията)
- Наложилото се в последните години (явно не само в България) верую „Всеки сам си преценя”, което направи правилата, обичаите, етичните норми и фактора от едно-време „обществено мнение (кво-ше-кажат-хората по българки)” абстракция и ненужни думички, които никой не спазва
Та, темата е отворена за коментари