Избори за Народно събрание - 2 октомври 2022 година

[GeorgiRR]

Както винаги, забравяме че избираме парламент на България, управление на България за следващите 4-5 години. Оплитаме се в разни интриги между самите партии и не можем да отсеем най важното. кой от многото може да ни представлява и да защитава нашия интерес! Явно така ще е и следващите десетилетия за най бедната държава в еУропата, гетото на континента.

[balcon]

Както винаги, забравяме че избираме парламент на България, управление на България за следващите 4-5 години.

Сигурен съм, че никой от кандидат-депутатите ни, оттам и никой от нас избирателите не е убеден, че избира членове на следващия парламент, които ще си изкарат целия мандат. Причините, че имаме и вероятно ще продължим да имаме избори по няколко пъти в годината са най-малкото две:
- няма кого да изберем, тъй като нищо стойностно не ни е предложено;
- последващото изборите управление е некадърно - никой не иска с никого трайно да се коалира с надеждата, че на следващите избори ще вземе повече гласове и ще може да се нареди на повече държавни хранилки.
Честото провеждането на избори е скъпо удоволствие, но е поне е демократично. Докато не видя нещо стойностно на предизборния пазар, аз ще продължа да гласувам с "не подкрепям никого".

[ontar]

Сигурен съм, че никой от кандидат-депутатите ни, оттам и никой от нас избирателите не е убеден, че избира членове на следващия парламент, които ще си изкарат целия мандат. Причините, че имаме и вероятно ще продължим да имаме избори по няколко пъти в годината са най-малкото две:
- няма кого да изберем, тъй като нищо стойностно не ни е предложено;
- последващото изборите управление е некадърно - никой не иска с никого трайно да се коалира с надеждата, че на следващите избори ще вземе повече гласове и ще може да се нареди на повече държавни хранилки.
Честото провеждането на избори е скъпо удоволствие, но е поне е демократично. Докато не видя нещо стойностно на предизборния пазар, аз ще продължа да гласувам с "не подкрепям никого".

В България в началото на така наречения демократичен преход имаше много силна енергия у хората да участват по един или друг начин в политиката. Може би защото това беше нещо ново, непознато и интересно за повечето хора. Освен това дълго време бяхме държани под похлупака на една партия-държава. С времето тази енергия на хората се разпиля и те видяха, че от тях на практика нищо не зависи. Въртяха се разни партии във властта, но това това не направи България по-богата, защото не може да отречем, че горе много се краде. Това с честите предсрочни избори не е само у нас. В Италия днес пак има парламентарни избори и там съм чувал, че рядко един парламент си изкарва пълния мандат. В момента няма как да се управлява държавата без да се сглоби коалиция от поне 3-4 партии. Тези наши партии в повечето случаи нямат никаква идеология и са сформирани с единствената цел да се намърдат в Народното събрание за държавна субсидия. Хората загубиха интерес да гласуват и затова ниската избирателна активност е предподставка за всякакви изненади. Например Слави Трифонов спечели едни минали избори, но какво от това като той нямаше нито кадри за управлението нито желание да управлява. После се получи така, че партиен проект сглобен за месец спечели изборите, но те пък се издъниха, защото нямат опит във властта. Старите партии, които имат опит и създадени кадри за властта имат добре развити механизми за крадене на европари. Абе изобщо положението е така забатачено, че можем да си правим предсрочни избори така докато всички се изредим като депутати през Народното събрание за кратко, но това няма с нищо да ни помогне.

[balcon]

Абе изобщо положението е така забатачено, че можем да си правим предсрочни избори така докато всички се изредим като депутати през Народното събрание за кратко, но това няма с нищо да ни помогне.
Не, не е рационален вариант всички да минем през Народното събрание поне по веднъж. Промяната трябва да дойде отвътре - навън. Докато има хора, които са се вкоренили в държавната администрация и са несменяеми без значение кой е на власт и се възпроизвеждат в буквалния смисъл, няма да настъпи истинска промяна. Това не са креативни хора, които с желание ходят на работа. С риск на обидя някого, в държавната администрация работят предимно заплатаджии, които се възползват от дадените им привилегии - фиксирано работно време, реални осигуровки, ниски данъци, големи отпуски и болнични и единствената им цел е да се възползват от тях колкото се може по-дълго време полагайки минимални усилия на работното си място.
Всяко ново управление сменя министри, понякога и заместник министри, началници на служби и агенции, областни управители. Това са политически назначения – хора, които макар и верни на партийните си началници, нямат нужния опит, за да управляват далновидно поверените им ведомства. Често резултата е амбициозен шеф на агенция или областен управител, който за няколко месеца бива засмукан и приспан от собствените си подчинени без да има какъвто и да било шанс за полезен ход. Понякога дори е по-сложно, когато правителството е коалиционно. Тогава новоназначените висши държавни чиновници са още по-объркани – не знаят на кого да козируват и единствено се стремят да останат колкото се може по дълго на заеманият пост на всяка цена.
Отсега е ясно, че никоя от партиите няма да спечели пълно мнозинство на предстоящите избори. Отново ще станем свидетели на порочни коалиции или безплодни преговори за такива. Разбира се през това време, докато се излъчи ново правителство, държавата не е на автопилот. Властта е в ръцете на служебното правителство, а да си призная през годините имаше доста успешни служебни кабинети.

[ontar]

Не, не е рационален вариант всички да минем през Народното събрание поне по веднъж. Промяната трябва да дойде отвътре - навън. Докато има хора, които са се вкоренили в държавната администрация и са несменяеми без значение кой е на власт и се възпроизвеждат в буквалния смисъл, няма да настъпи истинска промяна. Това не са креативни хора, които с желание ходят на работа. С риск на обидя някого, в държавната администрация работят предимно заплатаджии, които се възползват от дадените им привилегии - фиксирано работно време, реални осигуровки, ниски данъци, големи отпуски и болнични и единствената им цел е да се възползват от тях колкото се може по-дълго време полагайки минимални усилия на работното си място.
Всяко ново управление сменя министри, понякога и заместник министри, началници на служби и агенции, областни управители. Това са политически назначения – хора, които макар и верни на партийните си началници, нямат нужния опит, за да управляват далновидно поверените им ведомства. Често резултата е амбициозен шеф на агенция или областен управител, който за няколко месеца бива засмукан и приспан от собствените си подчинени без да има какъвто и да било шанс за полезен ход. Понякога дори е по-сложно, когато правителството е коалиционно. Тогава новоназначените висши държавни чиновници са още по-объркани – не знаят на кого да козируват и единствено се стремят да останат колкото се може по дълго на заеманият пост на всяка цена.
Отсега е ясно, че никоя от партиите няма да спечели пълно мнозинство на предстоящите избори. Отново ще станем свидетели на порочни коалиции или безплодни преговори за такива. Разбира се през това време, докато се излъчи ново правителство, държавата не е на автопилот. Властта е в ръцете на служебното правителство, а да си призная през годините имаше доста успешни служебни кабинети.

Това как всички българи трябва да се изредим като депутати го казах на майтап, макар че положението никак не е розово. Ясно е, че в новия парламент никоя партия няма да има мнозинство и сигурно ще влязат седем или осем партии с малки групи. Поне така предричат социологическите агенции доколкото може да им се вярва, защото и там съм чувал, че зависи кой плаща за проучването. Все пак доста агенции дават преднина на Герб от 5 до чак 10 процента пред Продължаваме промяната. Помня добре, че и на предишните избори социологическите проучвания до последния момент даваха преднина на партията на Бойко Борисов, но после това се оказа грешна прогноза. Аз не мога да си представя как от това какво са отговорили малко на хиляда човека може да се съди за нагласите на няколко милиона избиратели. Предполагам дори, че има хора от анкетираните, които нарочно дават грешни отговори. Без да следя предизборната кампания мога да кажа, че все пак ми направи впечатление, че най-зле се представиха от партия Продължаваме промяната. Имам предвид, че през цялото време само търсеха поводи да се заяждат с Борисов и Трифонов, но какво те смятат да свършат за хората и държавата не стана много ясно. След това подреждам Демократична България, които също имаха няколко гафа с неподходящи изказвания на техни кандидат депутати. Бесепето пък само се оплакваха от служебното правителство, което по техните думи ги тероризирало. За останалите партии почти нищо не чух. Изобщо вяла и скучна предизборна кампания без големи митинги и концерти както беше преди години. А иначе се замислих, че би било интересно ако една партия спечели пълно мнозинство в парламента т.е. над 120 депутати как би управлявала? Естествено добре знам, че в сегашните времена това е напълно невъзможно и затова моите разсъждения по темата са само хипотетични.

[L&T]

Тази година и аз не съм сигурна за кой ще гласувам но ми омръзна вече от лъжи манипулации. Зимата ще е тежка за всички не само за нас. Вчера говорих с една приятелка в Италия и тя ми каза как по телевизиите постоянно им говорят че трябва да намалят ползването на газ до минимум. Стигна ли са до там че един от съветите е да се къпят веднъж в седмицата, което е недопустимо за живот в 21 век. Това е една от най-тежките кризи в целия Свят а ние нямаме стабилно правителство. Все едни и същи мутри които не спират да лъжат и крадат. В Целия свят се раздават помощи както на семейства с деца така и на малки и средни фирми а за нас какво? Продължаваме с смс-и да помагаме на хората в нужда. Нямаме никаква стабилност, но не можем да очакваме нищо от партиите които управляват последните 30 години. Да не говорим че докато те се карат и правят циркове ситуацията в държавата става още по зле и макар и да не сме наясно с всичко продължават да се гласуват закони които не са в полза за българските граждани. Мисля че трябва да се избере една партия и при първия провал целия български народ пред парламента и бой колкото могат да носят. Това е единствения начин. Ако чакам да дойде спасителя и да ни измъкне от това то ще си останем само с чакането. Аз лично съм уморена от всички партии но знам че трябва да гласувам, важно е. Не искам гласа ми да отиде за партия която със сигурност не харесва. Смятам че нито сините, нито червените, нито зелените ще променят нещо. Имам една две партии които са ми симпатични и с удоволствие ще дам гласа си за тях. Не очаквам чудеса, но освен надежда друго нищо не ми остана.

[ontar]

В Италия спечели някаква крайнодясна националистическа партия и там тепърва ще става интересно. Не знам за пестенето на газ, но в Швейцария им препоръчвали съвсем официално цялото семейство да се къпят заедно за икономии на газ. Изобщо настанаха едни времена, че човек по цял ден се щипе а дано се събуди от кошмара ама нещо май това ще се окаже самата реалност. Има симпатични партии у нас и дори може да се каже, че повечето са такива, но дали могат да свършат някаква полезна за народа и държавата работа е друг въпрос. Само симпатичността на политиците не стига като качество за да могат да управляват добре. Миналата година ходихме три пъти да гласуваме на предсрочни парламентарни избори и все се мотивирахме, че това е много важно. Само че от цялата тази операция не само, че нищо не излезе, но и дори положението се влоши и то драстично. Затова аз реших да действам както преди години, когато изобщо не се интересувах от политиката и съответно не гласувах на никакви избори. Тогава си мисля, че се живееше много по-добре и нямаше чак такива драми в парламента и по новините. Може да е случайност, но може и аз да съм им кърък на партиите и затова сега ще ги оставя да решават победителя без моя ценен глас. Надявам се това да помогне макар че вероятността е малка. Това с идеята да се избира само една партия вече няма как да се получи, защото вкусовете на хората най-общо казано са много различни и затова в парламента ще влизат все повече партии съответно с все по-малки парламентарни групички. Ще се налага да се съставят коалиции и ако не стане ще се ходи отново на избори и така години наред докато изкристализира идеята за президентска република. Няма и как хората да се струпат пред парламента, защото вече това са го правили преди години и видяха, че подобно поведение не помогна особено много.

[pablo]

И тук в България очаквам да е нещо подобно:
Възраждане 25-35% / тука много зависи кой и как брой най вече какви са заръките на "големия брат"/.
ПП 15-17%
ГРОБ 12-15%
БСП 10-12%
ДПС 8-10%
ДБ 5-7 % с подкрепата на "големия брат" /реално 1-2% но това е друга тема/
ИТН 4-5 % отново с подкрепата на "големия брат"
партията на С. Янев /даже не и знам абривиатурата/ 3-5% отново с подкрепата на "големия брат"
п.п. Последните 3 без подкрепата на големия брат не би трябвало да са в следващия парламент и е напълно възможно една част от тях да останат под 4%
п.п. Да видим моята кристална топка до колко работи !!!

[gambletrade]

И тук в България очаквам да е нещо подобно:
Възраждане 25-35% / тука много зависи кой и как брой най вече какви са заръките на "големия брат"/.
ПП 15-17%
ГРОБ 12-15%
БСП 10-12%
ДПС 8-10%
ДБ 5-7 % с подкрепата на "големия брат" /реално 1-2% но това е друга тема/
ИТН 4-5 % отново с подкрепата на "големия брат"
партията на С. Янев /даже не и знам абривиатурата/ 3-5% отново с подкрепата на "големия брат"
п.п. Последните 3 без подкрепата на големия брат не би трябвало да са в следващия парламент и е напълно възможно една част от тях да останат под 4%
п.п. Да видим моята кристална топка до колко работи !!!

Ако беше пич и уважаваше басовете си, пак щях да се обзаложа с теб. Сега обаче само ще ти кажа, че това, което си публикувал е мнооооого, ама мнооооооого пожелателно мислене

[КинО]

Все си мисля, че е крайно време да излезе някой и да обясни на целокупния български народ какво представлява управлението на една държава, че някак май на никой не му е ясно – нито на избирателите нито на кандидатите да управляват. Накак всеки си мисли, че като изберем едни хорица и те като застанат начело ще управляват директно всеки един от нас. Тоест, че за всеки един от нас по цялата българска земя ще има персонално по един Ицо Хазарта или Делян Пеевски или за някой Бойко Борисов, които да движат нещата по места. А ние, хоп като с магическа пръчка ще станем всички като швейцарци, немци, шведи или норвежци и видиш ли всичко ще се случва както се иска на всички. И че някой веднага просто ще изпрати всички лоши в затворите, защото друг преди това ще се вслуша в мнозинството, даже просто ще чете по цял ден фейса и оттам ще събира информация, и ще посочва много точно и ясно виновните. Ама то така никога не е ставало и няма как да стане.
Някак много им е лесно на кандидат политиците да се възползват от това мислене на хората по територията – че всичко, което си помислят ще се случи лесно, бързо и качествено. Както се случва в живота на всички напоследък – всичко живо стана инфлуенсър, пи- ар, експерт по .... (на база на интернетско познание) или консултант по всичко. А всъщност се виси по цял ден във фитнеса или в кварталното кафе и се коментира от рода на „... ай сиктир, ше им бачкам аз по цял ден, за хиляа леа ...” (сумата може да варира по квартали)
Значи хората, които гледаме по телевизура трябва лека полека да разберем, че от батака дето сме затънали ни трябва сериозна организация за да се извлечем – само с дръпване на косата по мюнхаузенски няма да стане. И това трябва да го кажат някаква група политици, които да говорят изначално за обединяване на усилията на всички, а не за раздробяване на все по- малки фракцийки на тези дето им викаме народни избраници, пък някак никой не си признава, че ги е избрал .
А за съжаление аз като погледна малко телевизура и такова мислене не виждам да се демонстрира и реализира. И честно да ви питам .... толко ли ни е важна тая Македония, като ние сме толкова пропаднали като хора, че вече сами гледаме да се прекараме един друг и се трепем като животни по улиците и сме загубили усмивките по лицата си във всекидневното общуване и съществуване.