Управлението на четворната коалиция (ПП, ИТН,БСП,ДБ)

[Aquila]

Последния дълг който държавата взе беше при 0% лихва. При Борисов лихвата беше положителна, но не помня в момента колко.
От тук нататък лихвата е нормално да започне да расте, тъй като всички Централни банки са в цикъл на повишение на лихвите. Включително ЕЦБ.
Инфлацията е позитив за този който взима заем, а не негатив.
Примерно, при 0% лихва на заем в евро, и 7,5% инфлация в еврозоната, печелиш по 7,5 евро на всеки 100 евро всяка година, дори да не правиш парите нищо, а просто да си стоят.

[ndimitrov73]

Последния дълг който държавата взе беше при 0% лихва. При Борисов лихвата беше положителна, но не помня в момента колко.
От тук нататък лихвата е нормално да започне да расте, тъй като всички Централни банки са в цикъл на повишение на лихвите. Включително ЕЦБ.
Инфлацията е позитив за този който взима заем, а не негатив.
Примерно, при 0% лихва на заем в евро, и 7,5% инфлация в еврозоната, печелиш по 7,5 евро на всеки 100 евро всяка година, дори да не правиш парите нищо, а просто да си стоят.

Прочети предния ми пост. Интересен е. Търсих дай малко информация точно за тези лихви при които се теглят кредитите от държавата. Има ли официална статистика. Каква сума е теглена и на каква лихва? Ще ми е интересна хронологията. Ама нещо официално. Иначе в медиите много има изписано.

[minkov]

Прочети предния ми пост. Интересен е. Търсих дай малко информация точно за тези лихви при които се теглят кредитите от държавата. Има ли официална статистика. Каква сума е теглена и на каква лихва? Ще ми е интересна хронологията. Ама нещо официално. Иначе в медиите много има изписано.

Първо за лихвите - точната лихва при която е изтеглен заема, естествено, никой няма да ти я каже. Има обобщени статистики и според тях средната лихва по българския дълг е около 1.3% годишно. Тази средна лихва включва както държавния, така и частния дълг.
Лихвите са такива, каквито предлага пазара в момента. Пазарните лихви по държавните дългове се определят основно на база кредитния рейтинг на съответната държава. За България има 4 агенции, които изчисляват кредитен рейтинг. Към днешна дата кредитния рейтинг на България според тези 4 агенции е най-висок за всички времена - не най-високия възможен въобще, а най-висок за България, т.е. заемите които тегли държавата в момента са при възможно най-изгодните лихви, които се предлагат на пазара. Дали са по-високи или по-ниски отколкото по предходни заеми не е важно. Важното е, че в към момента се постигат най-добрите възможни условия.
Повече за кредитния рейтинг на България може да се прочете тук: https://www.minfin.bg/bg/69
Как се променяла динамиката на българския външен дълг има информация в НСИ: https://nsi.bg/bg/content/11476/%D0%...8A%D0%BB%D0%B3
Информацията е до 2020 г., не са обработили още 2021 г. защото срока за подаване на данните от частния сектор за 2021 г. е до 30.06.2022 г.

Относно целия дълг на държавата най-актуалната информация има в БНБ: https://www.bnb.bg/Statistics/StExte...Debt/index.htm
Там информацията е до м. 02.2022 г.

Интересна е табличката от втория ред - там има структура на външния дълг на България и от нея се вижда, че към момента държавния дълг (този на правителството и общините е малко повече от 12 милиарда евро и дълга на частния сектор е малко повече от 29 милиарда евро.
Това какво означава - означава че дълга на частния сектор е много голям, но хубавото е, че по-голямата част от него не носи лихви въобще и реално държавата няма касателство към него, той си е проблем на бизнеса. Като цяло този дълг включва много нещ - от текущи задължения по търговски операции до преки чуждестранни инвестиции и печалби на международни компании и част от него въобще не е дължим, а друга голяма част никой няма намерение да изкарва от държавата, т.е. няма намерение да го погасява.
Доколкото българския износ е с 30 % долари и 70% евро при падащо евро и покачващ се долар номиналната стойност на дълга реално стои на едно място, въпреки, че в абсолютни цифри расте.
А доколкото държавния дълг (този на правителството и общините) е почти 100% в евро и имайкии предвид рекордната инфлация в еврозоната си е на практика пълна далавера.

Въобще колко е държавния дълг не е чак толкова важно. По-важно е да се направи анализ за какво се харчат парите.
За съжаление от 2-3 години по-голямата част от държавния дълг финансира различни програми за подпомагане на бизнеса и населението във връзка с редица неблагоприятни фактори извесни на всички - това не е много хубаво, но явно няма друг начин. Успокояващото е, че в целия свят е така - не може да се остави населението да измре от глад и да живее в мизерия.
Въпреки, че никак не съм фен на хаотичните действия на правителството, мога да кажа, че поне към момента в управлението на финансите на държавата ситуацията не е чак толкова зле и ако се работи умно може и да не се забъркат много работите.

[jssj]

Извинявай Минков, той ndimitrov73, явно не ги разбира нещата и трудно ще му ги обясниш, обаче в случая ти смесваш финансите със счетоводството и шанса той да разбере нещо е още по-малък. Лихвите по държавните заеми не са държавна тайна, нито вътрешните нито външните. Те се постигат на търг чрез обикновенно обратно наддаване, тъй като купувачите на дълг търсят по-висока лихва, а държавата по-ниска. Накрая се получава една средно претеглена която държавата може да приеме или да отхвърли. Затова понякога аукционите се провалят, или се набира само част от предвидения капитал. Външните се въртят на капиталовите пазари и си менят доходността в зависимост от цената. Това е дълг с фиксиран лихвен процент и при повишаване на цената доходността пада, и обратно. Затова когато никой не иска да купува книжата на определена държава се казва че това е риск за лихвената и политика. Кредитния рейтинг е важен, но лихвите обикновенно зависят от много и различни фактори, включително дали държавата приключва годината на дефицит или с излишък, как се котират книжата и по стари дългове и пр. Що се отнася до Общините, те обикновенно теглят кредит от банките, и много рядко пласират облигационен заем за някакъв мащабен проект със дълъг срок. Частния дълг според мен тук не играе роля. Преките чуждестранни инвестиции/ПЧИ/ не са дълг, а придобиване на собственост. Неразплатените печалби към чуждестранни контрагенти когато са реинвестирани също. Текущите задължения са си задължения , и нямат общо с привлечения капитал./той е по общо понятие/ От счетоводна гледна точка фирмите си оперират с него и го ползват като текущо финансиране, но това си е просто законен тарикатлък, който в условия на висока инфлация става особено популярен. Това успях да си спомня по късна доба, пък и държавните финанси ги учих преди 32 години.

[minkov]

Извинявай Минков, той ndimitrov73, явно не ги разбира нещата и трудно ще му ги обясниш, обаче в случая ти смесваш финансите със счетоводството и шанса той да разбере нещо е още по-малък. Лихвите по държавните заеми не са държавна тайна, нито вътрешните нито външните. Те се постигат на търг чрез обикновенно обратно наддаване, тъй като купувачите на дълг търсят по-висока лихва, а държавата по-ниска. Накрая се получава една средно претеглена която държавата може да приеме или да отхвърли. Затова понякога аукционите се провалят, или се набира само част от предвидения капитал. Външните се въртят на капиталовите пазари и си менят доходността в зависимост от цената. Това е дълг с фиксиран лихвен процент и при повишаване на цената доходността пада, и обратно. Затова когато никой не иска да купува книжата на определена държава се казва че това е риск за лихвената и политика. Кредитния рейтинг е важен, но лихвите обикновенно зависят от много и различни фактори, включително дали държавата приключва годината на дефицит или с излишък, как се котират книжата и по стари дългове и пр. Що се отнася до Общините, те обикновенно теглят кредит от банките, и много рядко пласират облигационен заем за някакъв мащабен проект със дълъг срок. Частния дълг според мен тук не играе роля. Преките чуждестранни инвестиции/ПЧИ/ не са дълг, а придобиване на собственост. Неразплатените печалби към чуждестранни контрагенти когато са реинвестирани също. Текущите задължения са си задължения , и нямат общо с привлечения капитал./той е по общо понятие/ От счетоводна гледна точка фирмите си оперират с него и го ползват като текущо финансиране, но това си е просто законен тарикатлък, който в условия на висока инфлация става особено популярен. Това успях да си спомня по късна доба, пък и държавните финанси ги учих преди 32 години.

Нищо не смесвам аз. Само коментирах отчетите за дълга на НСИ и БНБ
Щото някои масово и ентусиазирано повтарят че дълга бил 42-43 милиарда евро, ама за какъв дълг става въпрос на повечето ен им е ясно, та реших да поясня.
А дали са дълг или не чуждестранните инвестиции не знам, ама БНБ ги отчита както такива и са част от тези 43 милиарда евро, та затова и писах, че реално част от отчитания дълг, не е точно дълг, щото никой за сега няма намерение да си го иска - това значи, че цифрите дето са официално не са точно такива реално...

[jssj]

Добре де, ама все пак трябва да изясним материята. Чуждестранните инвестиции се делят на Преки чуждестранни инвестиции/ПЧИ/, и Непреки чуждестранни инвестиции/НПЧИ/. За преки чуждестранни инвестиции говорим когато чужд инвеститор строи завод в БГ, или купува част от българска компания, тоест създава или придобива собственост. А непряката инвестиция се случва на борсата. Чуждестранния инвеститор купува или акции на компании и придобива собственост, /но непряко/, или купува фирмен дълг/фирмена облигация/. В единия случай чака дивидент, а в другия лихва. При преките инвестиции чака печалба или "разпределение на печалба".

[ndimitrov73]

По принцип и двамата сте прави. Минков споделя данните от НСИ и БНБ за дълга на държавата до тоя момент и определената лихва по дълга. Джейси описва принципа по който се определя лихвата когато теглиш заем. Друго е по интересно в момента, че правителството с политиката си показва, че не мисли дългосрочно. Явно идеята е да се докарат едни пари за преразпределение които се чакат от ЕС. И за целта трябва да се устията малко ама на всяка цена докато се преведат тези спасителни фондове които се чакат. На всяка цена имам предвид с тези пополиски мерки които взема с намаляне на ДДС да намали природната част в бюджета, а с увеличението на Пенсии и компенсиране разликата е цените на енергиините източници да увеличи пъл разходката част. Няма да коментирам кой и как ще плаща пак тази разлика ама важното за момента човечеца да е доволен и да се докопат парата от ЕС. Само, че този главен прокурор не утърва на новата власт, ако може да се смени всичко да мине по мед и масло ще е най-добре и душвш за сегашните управляващи. Така ги виждам аз нещата от моята гледна точка и народа пак ще играе постановката *Дядо Йоцов гледа^ Защото той това добре го може само да гледа от страни инда лапа мухи. Дано не съм прав. Времето ще покаже.

[ontar]

Това управление на тази странна четворна коалиция не може да се отрече, че не извади късмет и се падна на власт точно когато в световен мащаб има страшно много кризи. Дори не знам сега като тръгна да ги изброявам дали няма да изпусна някоя от кризите, защото наистина са се натрупали цяла камара. Първо беше ковид пандемията, която принуди държавите и основно централните банки да разхлабят много финансовата политиката т.е. да раздават много пари къде безвъзмездно къде като кредити. Това раздуха голяма инфлация и повиши цените на енергийните ресурси най-вече, а оттам и на всички стоки и услуги за масово потребление. Това свали стандарта на живот на много хора и това породи голямо недоволство. След това се появи и тази война между Русия и Украйна точно в сърцето на Европа. Оттам тръгнаха жестоки икономически санкции и съответно се получи недостиг на енергийни ресурси. Сега упорито се говори за назряваща продоволствена криза. Това са външните фактори, с които това управление на четворната коалиция трябва да се справя, но освен да се оправдават с тези трудности аз лично не виждам техните мерки да са изобщо успешни. Може би защото на практика са така ориентирани тези пакети мерки, че не достигат до мене и моето семейство, а да се каже, че ние не сме пострадали от кризите ще е прекалено амбициозно. Но най-фрапиращото от цялата тази работа е, че самите партии, които са в коалицията сами допълнително си генерират скандали и почти ежедневни гафове. Например може да се спомене гаменското поведение на някои от депутатите на Продължаваме промяната в последните дни. Сигурно са провокирани от опозицията, но те са там пратени да вършат работа и да решават проблемите затиснали държавата, а не да се правят на големи мъже. Отделно справянето с бежанската вълна от Украйна е под всякаква критика и управляващите са си сами виновни за какафонията, която се получи. След онова грубо изказване на член на правителството ( дори не й знам името на госпожата ) по отношение на украинските бежанци в нормална държава освен извинение щеше да последва моментална оставка. Само че тук у нас в България тези, които са на власт много трудно осъзнават кога трябва да си напуснат топлите места. Без да ги оправдавам ще кажа, че може би такава ни е народопсихологията. Ако все пак се случи някои управленец сам да се оттегли от власт обикновено коментарите по негов адрес са или "тоя се накраде и се покри" или "тоя вероятно е луд" и т.н. Да видим как ще се реши казуса със Северна Македония, защото правителството хем има двойна външна политика хем се опитва да прехвърли горещия картоф на президента или на Народното събрание. Явно тези хора не умеят да носят отговорност и най-важното - да вземат адекватни решения.

[ndimitrov73]

Тази коалиция, ако мога така да я нарека повече ми прилича на чудовището на Франкенщайн. А ПП ги олицетворявам с Ицо Хазарта който показва среден пръст от народното събрание. И като гледам политиката която води това правителство май този пръст е за българския изберател. Който за съжаление не мога да скрия, че може би си го заслужава всичко това. И както Описа нещата Тошко от ИТН България е чакат трудни години.
П.С. БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ

[pablo]

По принцип и двамата сте прави. Минков споделя данните от НСИ и БНБ за дълга на държавата до тоя момент и определената лихва по дълга. Джейси описва принципа по който се определя лихвата когато теглиш заем. Друго е по интересно в момента, че правителството с политиката си показва, че не мисли дългосрочно. Явно идеята е да се докарат едни пари за преразпределение които се чакат от ЕС. И за целта трябва да се устията малко ама на всяка цена докато се преведат тези спасителни фондове които се чакат. На всяка цена имам предвид с тези пополиски мерки които взема с намаляне на ДДС да намали природната част в бюджета, а с увеличението на Пенсии и компенсиране разликата е цените на енергиините източници да увеличи пъл разходката част. Няма да коментирам кой и как ще плаща пак тази разлика ама важното за момента човечеца да е доволен и да се докопат парата от ЕС. Само, че този главен прокурор не утърва на новата власт, ако може да се смени всичко да мине по мед и масло ще е най-добре и душвш за сегашните управляващи. Така ги виждам аз нещата от моята гледна точка и народа пак ще играе постановката *Дядо Йоцов гледа^ Защото той това добре го може само да гледа от страни инда лапа мухи. Дано не съм прав. Времето ще покаже.

Какво предлагаш???
Чувам само критики който са твърде не основателни. Как може да критикуваш вдигането на доходите при положение, че имаме толкова висока инфлация