През последната седмица прави впечатление отсъствието в западните да ги наречем новини, понеже по нашата територия трябва тях да гледаме, на две относително значителни случки от войната в Украйна:
1. Ракетният удар по гарата в Краматорск;
2. Тричасовият видеозапис от офис на куриер в Беларус, показващ как руски военнослужещи изпращат крадени от Украйна вещи към близки в Русия.
За значимостта на ракетният удар следва да се отбележат няколко неща:
1. Изстрелването на големи ракети като Точка-У може да бъде засечено относително лесно и вероятно може би е сред основните обекти на наблюдение по време на война.
2. САЩ и НАТО извършват денонощно полети с всякакъв вид разузнавателни самолети, отделно имат спътници.
3. Траекторията може да бъде изчислена спрямо експлозията и разположението на останките.
4. Ракетите имат серийни номера, вероятно и други идентификационни знаци, по които може да бъде проследено кой точно ги е изстрелял.
5. Всичките тези особености обуславят относително лесно и дуракоустойчиво разследване на обстрел с такива ракети.
За случая в Краматорск първоначалните твърдения от страна на украинското правителство, дори лично от Зеленски бяха, че руска в т. ч. т. нар. ДНР/ЛНР армия е изстреляла ракетите, след което показаха опашката на едната, след което от руска страна посочиха сериен номер, видим на нея и изказаха твърдение, че тази ракета е била собственост на украинската армия, като посочиха и място на изстрелване. Т. нар. Пентагон първоначално казаха, че не могат да потвърдят нищо. Последващи твърдения от тяхна страна както примерно има днес за ракетите Нептун и кораба Москва поне аз не съм забелязвал.
Доказването в международен съд на ракетен удар от страна на ВКСРФ срещу цивилни би могло да бъде използвано пряко и косвено срещу руското правителство и всякакъв вид свързани с него лица още със започването на делото и евентуална публичност около него.
За записът от куриерският офис следва да отбележим няколко значими обстоятелства:
1. Не се споменава как точно собствениците на сайта са се сдобили със записа и защо смятат, че имена и телефони изпратени им от анонимен източник (по техни думи) наистина отговарят на реалните.
2. Болшинството близки на военнослужещите в Русия отказват да приемат пратките.
3. Евентуална полицейска акция в офиси на куриера по-конкретно този от видеото, както и последствията за лицата публикували видеото и личните данни на хората в него би била дори по-интересна за предаване отколкото самото видео.
При изпращане на нещо до близки хора е логично да предположим, че изпращачът и получателят като близки хора комуникират относително често в т. ч. по повод изпращаният артикул, но не само. Тоест съгласието или отказът за получаване реално се извършват преди изпращането, поради което отказът за получаване на изпратена и пристигнала пратка до голяма степен може да се приеме за липса на предварителна комуникация между изпращачът и получателят. Което със сигурност представлява повод за размисъл в т. ч. за евентуалните причини, поради които темата не присъства в медиите.