Едни от основните разлики между старите ваксини - цели култивирани вируси или парчета от тях и новите генетични препарати - вирусни вектори или липидни частици, доставящи генетичен материал - информационна РНК или ДНК до клетките на човека са имуногенността на инжектираните частици и възпроизводството на генетичния материал от клетките на човека. При старите ваксини имунната реакция се случва срещу самите инжектирани частици, започвайки още с тяхното инжектиране. При новите препарати целта на инжектираните частици е да избегнат имунна реакция, а такава да започне към целевият протеин едва след производството му от страна на клетките на инжектирания човек. Основни цели на планирането и производството на старите ваксини са генетичен материал да не попада в клетки на човека и да не бъде възпроизвеждан от тях. При новите препарати целта е точно обратното - максимална част от инжектираните частици да достигнат цели до клетките на инжектирания човек и максимално количество от генетичния материал в тях да бъде възпроизведено.
Наскоро беше публикувано изследване, в което група учени инжектираха група плъхове, по-точно две групи плъхове с ваксина съдържаща иРНК и липидни частици като за ваксина, съдържаща иРНК, а трета оставиха за контролна, след което оставиха и трите групи да се възпроизвеждат, а после изследваха имунната функция на двете поколения. В първите две групи установиха понижаване на броя на няколко вида имунни клетки спрямо контролната група, което са съжаление присъстваше и във второто поколение. Изследването по думите на авторите не дава достатъчно основание за цялостни заключения, но дава тежест на предположения, правени още преди години за недобре изследвани и/или документирани негативни реакции към синтетичните липидни частици засягащи повече от едно поколение.
Утилизирането на генетичен материал от клетки на човек особено в жизненоважни органи като гръбначен мозък, далак, черен дроб, за които още в началото на 2021 чрез лабораторни изследвания беше установено, че поемат значителен дял от частиците на препаратите създава предпоставки за няколко изцяло нови групи рискове, една от които е интегрирането на генетичен код от ваксината в клетките на съответния орган. Твърденията, че това може да се случи бяха смело отхвърлени от известни лица по телевизора в началото на кампанията по разпространение на препаратите, но няколко месеца по-късно относително независими учени посредством лабораторни изследвания установиха, че това всъщност може да се случва и се случва с определен вид чернодробни клетки.