"Президент"

[Vici]

Забелязах, че какво ли не около политическата обстановка се обсъжда, ама темата "Президент" е някакси неглижирана. А определено има какво да се каже там. Много се чудех какво заглавие да дам на тая. "Алчност", "Превратът", "Битката на генералите", "Пешката", "Юмрукът на справедливоста", "Спасението", "Яхналият протеста", "Кукловода", "Диктаторът"...

Алчноста е основният двигател на прогреса. Желанието да имаме повече, по- добро, по- голямо, по- ... Абе всичко да е "ПО-". Щото още във времената преди да бъде построен първият изкуствен заслон, животното "човек" е разполагало с всичко необходимо за да оцелее. И от там като се е започналоооо... По- добри ловни територии, повече плодородни земи, по- луксозни палатки... Абе, както казах "ПО-" -то! Да не мислите че финикийците са обикаляли моретата просто щото им било скучно в къщи, или щото неможели да търпят тъщите си? Алчност бате. Нова територийка, нова търговска колонийка... И с времето хората разбрали, че колкото повече от "ПО-"-то имаш, толкова повече власт притежаваш. Т.е. изразено математически q."ПО-" = q.власт, където q е количество. По трудният начин обаче разбрали още нещо: най- голяма заплаха за власта им (тоест за "ПО-"-то им) били не кой да е, а генералите. Що? Ами щото те били в "ПО-" близки взаимоотношения с армийката. А тя от своя страна били "ПО-" силна от отделните притежатели на "ПО-"-то. И те така, тази прослойка на обществото (генералите) взели, че развили силно чувство на алчност за власт. "Е, какво е общото?" чувам да питате. Ами като обърнем математическата формулка от "по-"() горе излиза, че: q. власт=q. "ПО-".

Често в историята се е случвало такива генерали да бъдат посрещани с почести и овации от обикновенните хора - тези които притежават малко от "ПО-"-то. Ама българският народ има една страхотна поговорка - не се радвай на малко прасе и нов началник, щото не знаеш каква свиня ще излезне.

И така, излезе на политическата сцена един генерал, обучаван,предложен и подкрепен от партията, която знаем до къде доведе целият "източен блок". Та той влезе в люта битка с един друг генерал, който вече десетилетие не даваше мир и покой на червената номенклатура. Ама не за друго, а щото вече десетилетие ТОЙ беше владелец на "ПО-" -то. (Като свидетел от първо лице ("независим" участник в един проект при едно правителство, ама толкова "независим", че буквално нищо не зависеше от мен. Т.е. не съм заемал ръководен пост), мога да кажа че в България се наследява не само власта, но и "кирливите ризи" на власта. "Забога братя", не вярвайте на развяването на кирливи ризи. Показват само онези от които или печелят вече прекалено малко, или не печелят вече въобще.). Все пак успяха да вкарат "пешка" в играта. И битката стана люта. "Юмрукът на справедливоста" беше размахан в най- подходящият момент. "Пешката" "Яхна протеста" и се превърна в "Спасителя".
Ама по пътя някъде нещо май се счупи... "Спасителя" усети вкуса на власта и започна да я упражнява все повече... Разбира се правеше всичко възможно да не престъпва конституционните права на длъжноста си, но намери достатъчно други "пешки", които само чакаха своят шанс да изгреят и да ни огреят с "божественият си лик" и "незаменими умени". И така старата "пешка" се превърна в "кукловод", който посочваше, а новите .... Но това не беше достатъчно за генерала. Той знаеше, че ако сега не се разправи с опонента си много ще загази след всичко случило се. А беше достатъчно уме за да прозре, че "равенството" и другите червени идиологии няма да са му в помощ. И остана само един начин - да се превърне в старомодно-модерен ДИКТАТОР.( Знам как ви звучи "старомодно-модерен", но всъщност за разлика от модерните диктатори "оригиналните" такива са имали ограничения. ). Но за да се случи това, трябваше да предаде, да се откъсне от своите (изградили го като генерал, като личност и настанили го на сладката службичка). Та побърза нашият герой да се самопредложи за нов мандат. Прецака, огорчи и предаде своите. Но се хареса на масите. А и "пешките" "мачкаха" омразната бивша власт. Сега генералът вече имаше много от "ПО-"-то. И престъпвайки контитуционните си права като президент взе че постъпи като диктатор и си позволи да дава нареждания на Народното събрание!!! Разбира се думите бяха добре премерени за да не предизвикат контитуционна криза. Но тона беше ясен! Е, не ни остава нищо друго освен да очакване "проскрибциите на Сула" (попитай чичко Гугъл), ако се добере до нов мандат.
Въпросът според мен е само един: Генералът сам ли замисли всичко или е просто кукла на конци?