Ползването на права трябва да се "заслужи" пред съответната държава, а отказа да ползваш права си е личен избор - никой не може да те задължи да си ползваш правата, които имаш, както и не можеш да придобиеш права само на основа твоите желания.
Прочети тези статии:
https://news.lex.bg/%D0%BF%D0%BE-%D0...3%D0%BD%D0%B0/
https://defakto.bg/2021/10/04/%D0%B0...%D1%82-%D0%B4/
и после ако искаш разгледай делото Нотебом - то е основополагащо по казуса, а в горните статии има посочени и други дела със сходни казуси свързани с гражданството.
Има и едно дело на българска гражданка, желаеща да стане гражданин на Австрия, но българската дъжава отказвала да я освободи от българското и гражданство - международния съд казал, че трябва да го д@хаме в общи линии.
И така нататък.
Аз не съм специалист по право и не бих се ангажирал с мнение дали Конституционния съд е взел правилно решение, но имам вътрешно усещане след като четох мотивите, че решението е взето по формален признак и очевидно по формална логика е правилно, въпреки, че противоречи даже на предишни решения на същия съд.
И както повечето специалисти дето коментират е въпрос на национален суверинитет да приемем едно от двете възможни решения - дали да се приеме декларация на човека за достатъчна и българската държава да не признава канадското гражданство в случая или да загърбим суверенитета си и да чакаме някоя друга държава (в случая Канада) да реши дали човека е само български гражданин.
Казуса е объркан и аз нямам еднозначно мнение кое е правилното - то не че има някакво значение моето мнение де, ама не ми харесва да съм объркан.