Първоначално написано от
Novak
В случай, че сме като белгийските рекордьори на парламентарна криза е добре, но май повече към израелския вариант ще залитнем, което ще влоши нещата. Белгийците са имали няколко парламентарни кризи и освен че са краство са и федерална парламентарна монархия - нещо като всеки си е вожд там, но пък намират начин да се разбират. Със съседите им холандците, по новому нидерландци, от чията държава са се отделили преди има няма 200 години, основната разлика е, че и там от година е шарен политическия свят, но последните години не изпадат в политически криза, а се управляват от широки коалиции. В Нидерландия някак успяват партиите да си говорят и да се разбират.
Предпочитам белгийския вариант пред вероятността от израелски, който ми изглежда по-вероятен. Не само заради европейския облик на валонците и фламандците, спорът е между френско и нидерландски говорящите и е на по-различно ниво от нашето - в културно и икономическо отношение - кой по-умен и образован и кой повече работи бих го оприличала у нас като постояния разговор между столичани и прованс, По-европейски се дърлят кой език е по-благозвучен и да се наложи като официален или кои произвеждат по-добра бира - някакви бледи нюанси на културни особености в държавата - както би казал всеки българин - Да им имам проблемите. Но не правят компромиси с редовно правителства на всяка цена, кактосе случи в Израел сега.
За първи път в историята на държавата, за да се състави правителство влезе и една малка арабска партия - докъде я докараха, араби в израелския парламент, има ултраортодоксални партии, леви, център, националисти и правителство оглавено от ултранационалист. Наскоро го създадоха и как битуват тези всички заедно ми е трудно да си представя и колко ще изкарат, тепърва ще им излизат интересите, а може и да са като нашите патерици на ГЕРБ, да изкарат по един мандат под тяхното крило с някое парче баница и после дим да ги няма.
Та варианта с редовно правителство на всяка цена не ми се нрави много, предпочитам да последваме европейския, каквито трябва да сме и ние, а не задния двор към който никой не поглежда.