Преди 30 години, след развалянето на СССР Щатите останаха единственна свръхдържава, което им позволи да станат световен хегемон като единствен център на сила. Сега ситуацията е коренно променена, светът от еднополюсен простепенно се трансформира в многополюсен. В опит да се адаптират към новите условия и да запазят своето положение на хегемон, Щатите цялостно променят своята концепция на външната си политика.
В началото на лятото беше подписана Атлантическата декларация и Плана за действие за икономическо партньорство между САЩ и Обединеното кралство за ХХІ век (ADAT). Тази декларацията връща Лондон и Вашингтон към отношенията от периода на Атлантическата харта от Втората световна война. Това означава, че борбата между Великобритания и САЩ по отношение на изграждането на конкретни схеми в международната политика е останала на заден план и сега те са се съгласили да действат заедно. Това се вижда дори и по разделението на влиянието по регионалните зони - ЕС, Турция и Закавказието попадат в зоната на отговорност на Лондон, докато Близкият изток, Индия, Юго-Източна Азия, Централна Азия и Украйна са отговорност на САЩ. Тази декларация още веднъж конкретизира Китай и Русия като стратегическа заплаха.
Но в обобщен вид новата концепция я озвучи Антъни Блинкен в речта си пред Университета за международни изследвания „Джон Хопкинс“ на 13 септември. Той директно заяви, че това е краят на световния ред който се е сформирал след Студената война. Светът става многополюсен и съответно Щатите преминават към политика, която Блинкен нарече „дипломатическа променлива геометрия“. Според тази стратегия се предлага Щатите да преминат към система от индивидуални ситуативни съюзи с държави, които се обединяват за решаване на конкретни задачи, без да се придържат към особеностите на икономическия модел или държавното устройство. Това включва не само партньорство с националните правителства, но и с местните правителства, гражданското общество, частния сектор, академичните среди и гражданите, особено с младите лидери. Можем да отбележим, че в рамките на новата геополитическа концепция САЩ вече постигнаха определен пробив в отношенията със Индия, Саудитска Арабия, Израел, Виетнам и Филипините. Както и техните стари съюзници в Азия Япония и Южна Корея.
Сега ще чакаме какви мерки ще предприемат основните геополитически конкуренти на САЩ, най-вече Китай, срещу който ще бъде насочена външнополитическа дейност на Щатите в Тихоокеанския регион.