В някои отношения се затяга паричната политика, различно е по държавите, но тя се затяга само по отношение на субсидирането, а в същото време това, което се взима от европейците се праща в Украйна, та разхода си седи, просто е пренасочен. Гласуваха им 18 млрд за 1 година, по милиард и 200 млн на месец да им дават. Урсула много настояваше, едвам мина това решение. При друг управляващ ЕК едва ли щеше да мине или поне не в този обем. Във френската преса имаше голямо възмущение за това решение и за идеите на Урсула за нов план Маршал, в който отсега да се отчисляват вноски от държавите членки и да се намери начин юридически да конфискуват руските активи в Европа. Иска не само да седят замразени, но и да ги конфискува.
Със сегашните законодателства такава опция няма. Но на нея не и пука особено.
В случая с конфискацията европейските политици са много предпазливи и не искат да правят промени в тази посока. Такива наказателни конфискация към фирми и собственост на други държави, които не са извършили престъпление на териториите на държавите от ЕС и които се наказват заради принадлежност към определена нация започнат ли и създаде ли се прецедент, впоследствие могат да се обърнат и срещу всеки. Което пък няма да се хареса на инвеститорите.
Прекалено много политиците взеха да се наместват в икономиката и ако не се спрат ще става още по-зле. Ние това сме го преживели. Имахме един управляващ, който управляваше еднолично и смяташе държаната хазна за личен джоб. А Европа сега се сблъсква със същото в лицето на Урсула. А Европа сега се сблъсква.