Mного добре обобщена от д-р Светлозар Сардовски, относно 4-те вида ваксини срещу Ковид-19, ако някой желае да избере най-подходящата за себе си:
1. НУКЛЕОИДНИ ВАКСИНИ (РНК и ДНК)
Закупена от нас и вече се прилага в Англия – BioNTech/Fosun Pharma/Pfizer. Транспортиране при -75°С, след което може да се съхранява от +2°С до +8°С в обикновен хладилник за 5 дни;
и
Moderna – транспортиране при -20°С, след което може да се съхранява от +2°С до +8°С в обикновен хладилник за 30 дни.
Изискват се две дози, т.е. ваксината е двустъпкова.
РНК ваксините съдържат нещо като генетичен софтуер – закодирана информация в РНК "пратеник" (messenger RNA - mRNA) за производство на антиген на вируса на Ковид-19, която „инструктира“ нашите клетки да започнат да произвеждат този антиген, който пък активира нашия имунен отговор (силен клетъчен имунен отговор от Т клетки, както и производството на антитела от В клетките). Поради преходния характер на mRNA, съществува нулев риск тя да се интегрира със собствения ни генетичен материал. РНК може да се инжектира сама, капсулирана в наночастици (каквато е ваксината Covid на базата на mRNA на Pfizer и Мoderna).
ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА ТЕЗИ ВАКСИНИ:
+ Пълен имунен отговор – включва В и Т клетки;
+ Няма живи компоненти, така че няма риск от заболяване;
+ Относително лесни за производство;
- Повечето РНК ваксини изискват съхранение на ултраминусови темеператури;
- Може да са необходими подсилващи дози;
- Досега подобни не са лицензирани за употреба при хора.
2. ВИРУС-ВЕКТОРНИ ВАКСИНИ
Очаква се да бъдт одобрени: Johnson & Johnson/Janssen Pharmaceuticals and AstraZeneca/University of Oxford, както и руската СПУТНИК V, която може да се съхранява от 2°С до 8°С в обикновен хладилник за 6 месеца
Ще са необходими една или две дози.
Базираните на вирусни-вектори ваксини не съдържат вирусен антиген, а подобно на нуклеоидните използват собствените ни клетки, за да го произвеждат. Това става, като се използва модифициран безвреден вирус (вектор - аденовирус в случая), който навлиза в клетките ни, пренасяйки закодирана информация, която „инструктира“ клетките ни да произвеждат антигена на корона вируса. Така се произвеждат големи количества антиген, които след това предизвикват имунен отговор, като ваксината имитира това, което се случва по време на естествената инфекция, което има предимството да предизвика силен клетъчен имунен отговор от Т клетки, както и производството на антитела от В клетките. Пример за вирусна векторна ваксина е ваксината rVSV-ZEBOV срещу Ебола.
Има два основни типа ваксини, базирани на вирусни вектори. Нереплициращите се векторни ваксини не могат да създадат нови вирусни частици; те произвеждат само антигена на ваксината. Разработваните Anti-COVID-19 ваксини са нереплициращи. Реплициращите се векторни ваксини произвеждати нови вирусни частици в клетките, които след това инфектират нови клетки, които също ще произвдат ваксинния антиген.
ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА ВИРУС-ВЕКТОРНИТЕ ВАКСИНИ
+ Добре установена технология;
+ Силен имунен отговор, включващ В клетки (антитела) и Т клетки (клетъчен);
- Предишното излагане на векторния вирус може да намали ефективността им;
- Относително сложни за производство.
3. ЦЕЛИ ВИРУСНИ ВАКСИНИ - най-изпитаната технология до този момент.
Sinovac – инактивирана, китайска, прави се само 1 доза.
Има два вида ваксини с цели вируси. Инактивираните ваксини съдържат вируси, чийто генетичен материал е повреден от топлина, химикали или радиация, така че те не могат да заразят клетките и да се размножават, но въпреки това предизвикват имунен отговор. Живите атенюирани ваксини използват отслабена форма на вируса, която заразява клетките и се размножава в тях, но не би трябвало да причинява заболяване.
И двата вида са изпитани и тествани, като са в основата на много съществуващи ваксини, включително тези срещу жълта треска и морбили (живи атенюирани ваксини), или сезонен грип и хепатит А (инактивирани ваксини). Съществуват и бактериални атенюирани ваксини, като например БЦЖ ваксината (за туберкулоза).
ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА ИНАКТИВИРАНИТЕ ВИРУСНИ ВАКСИНИ:
+ Добре установена технология;
+ Подходяща за хора с нарушена имунна система;
+ Няма живи компоненти, така че няма риск от заболяване;
+ Относително лесни за производство;
+ По стабилни от живите-атенюирани;
- Необходими са адюванти за подсилване (и за Т клетъчния имунитет);
- Може да са необходими подсилващи дози;
ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА ЖИВИТЕ АТЕНЮИРАНИ ВАКСИНИ:
+ Добре установена технология - една от най-изпитаните;
+ Силен имунен отговор, включва В и Т клетки;
+ Относително лесни за производство;
- Неподходяща за хора с подтисната имунна система;
- Може да отключи болест, макар и в много редки случаи;
- Относително чувствителни към температури, така че е необходимо внимателно съхраняване.
4. ВАКСИНИ – ПРОТЕИНОВИ СУБЕДИНИЦИ
Novavax, Sanofi (1-2 дози).
Вместо да инжектират цял вирус, за да предизвикат имунен отговор, тези ваксини съдържат пречистени части от протеиновия вирус, които са специално подбрани поради способността им да стимулират имунните клетки. Тъй като тези части не са в състояние да причинят заболяване, субединичните ваксини се считат за много безопасни, но пък може да предизвикват по-слаб имунен отговор ( само антитела) и затова имат нужда от подсилване.
Тези ваксини са широко използвани – срещу хепатит В и коклюш (протеинова субединица), пневмококова полизахаридна ваксина (полизахарид), и ваксината MenACWY, която съдържа полизахариди от повърхността на четири вида бактерии, причиняващи менингококова болест, присъединена към дифтерия или тетанус токсоид (конюгирана субединица).
ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА ПРОТЕИНОВИТЕ ВАКСИНИ:
+ Добре установена технология;
+ Подходящи за хора с нарушена имунна система;
+ Няма живи компоненти, така че няма риск от предизвикване заболяване;
+ Относително стабилни;
- Относително сложна за производство;
- Може да са необходими адюванти и подсилващи дози
- Определянето на най-добрата антигенна комбинация за добър имунен отговор отнема време.