The Art

[PoPEYE]

Щерката ме подсети, дали са им го за превод, ама нейния вариант няма да го пускам
Сега компа и е на поправка и страдаме, че чичко гугъл не помага.

Novak, Сега ще потърся нещо което ми бяха пратили преди време доста добро беше

[anonimen komardjia]

Ко речи ко ?
Komardji говори ми в прав текст бре, какво пак увърташ ?

И не сравнявам домат с ябълка, няма нищо общо тук. Аз ти говоря за реално творчество, ти ми казваш, че някакви драсканици били изкуство. Че то по твоята логика аз правя изкуство и в тоалетната чиния

Олег, да така е!.. може да се се каже че е изкуство, но зависи кой го е направил и публиката му какви мишоци са. Та знаеш ли какъв лаф чух наскоро, който кореспондира и с темата ... "Ако си Известен и направиш някаква пълна простотия, то наблюдателите ще кажат за теб, че си направил някаква абстрактна инсталация" ...тъй че може, но при определени условия

[fxg]

Ето нещо красиво и от мен..................

[PoPEYE]

Осъдени души


Осъдени души кръстосват тишината,
отчаяни проклинат своята съдба.
Душата казват не понася самотата,
когато друг оставил е следа.
Ти беше моят най-добър приятел,
не ти го казах и сгреших.
Аз бях самотник и мечтател,
но да повярвам в теб не се реших.
Това опита се да ми подскажеш,
когато пак си тръгваше от мен.
Това бе твоя начин да накажеш
самотника невярващ в тъжния му ден.
Върви , аз няма да те спирам,
лъжата тежка между нас лежи!
За сбогом нежни думи не намирам,
за болката ми стигат няколко сълзи.
Не идвай пак облечена в съблазън,
сърцето няма сили да прости!
Ще тръгна аз по пътя си белязан
и щастие ще търся, което не боли.
Ще търся също най-добър приятел
на, който ще успея да се доверя.
Тогава ще забравя стария предател
и може би ще мога да простя.
А може би ще скитам безутешен,
научил истина на този свят,
че който по земята ходи грешен,
живее приживе във своя ад.
А ти ще чакаш във забрава
това, което идва само по веднъж.
и спомняш си, че си ме обичала тогава,
но сълзите ти ще скрива падащия дъжд.
Дали пък няма грешката разбрала,
загърбила за миг измама и лъжи,
да дойдеш в ранна утрин недоспала
и тихо да пошепнеш - обичам те, прости!
Осъдени души кръстосват тишината,
отчаяни проклинат своите съдби.
Ти знаеш тежестта на самотата,
когато друг оставил е следи.

[rusalita]

[plovcity]

Бутилка стар коняк,
За по-изискано.
Пет приказки
за мода и за друго.
Един изтъркан виц.
Полуусмивка.
Открадната целувка,
първа. . .
Дежурното "Недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури
от страст.
Интимното око
на синя лампа.
И сладка топлина
на полумрак,
на голото легло,
на тиха музика.
А после -
неизменната цигара.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почуква вече празната касета.
Вие.
И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас.
И молиш ме, настойчиво, страхливо,
да ти повторя същото и аз?
Обичам те -
но как да ти го кажа
в тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те,
но тебе ли целувам?
Лежа до теб, коса в коса,
прегръщам те и те забравям.
И не че има
някоя конкретно друга,
и не че ти
си хлътнала по мене,
а просто бе
поредната игра,
с която търсехме
любимия,
любимата,
и се отдалечавахме
завинаги от тях.

[PoPEYE]

plovcity, Ти пишеш ли тези са много хубави на мен ви харесват

[plovcity]

plovcity, Ти пишеш ли тези са много хубави на мен ви харесват

Не, не пиша..... това е на Иля Велчев, а предишното беше на Висоцки...... Не пиша, но харесвам.....
По памет ще цитирам друго......

Жена, жена
за мен си само ти цигара
Но ето, че и тя кат теб догаря...
И докато още огъня мъждука,
аз смуча дим и пъдя тежка скука.

..... не го помня нататък......

[mck]

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи. Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

[PoPEYE]

Не, не пиша..... това е на Иля Велчев, а предишното беше на Висоцки...... Не пиша, но харесвам.....


plovcity, Аз имах една позната която пишеше и публикуваше в all.bg на времето доста хубави неща съм чел вчера даже се пробвах да си влезна в профила но е изтрит

Останало е това онова по архивите имам доста силни неща на неизвестни автори

----------

На булеварда на разбитите сърца
където всичко тъжно е красиво,
където скитат маски без лица,
където всяко чувство е лъжливо.
Където всеки търси топлота
където поглед в погледи се взира
където чезне всяка суета
където обич трудно се намира.
Където вярата е стока скъпа
която никой не купува със пари,
където мъката е само муза
за този който може да твори.
Kъдето се събуждаш със надежда,
че няма вечно да живееш сам
и всеки миг живот се свежда
че няма дълго да се луташ там.
На този булевард от дълги дни живея
и търся някой да даря със топлина.
Желая пак отново да се смея,
отново да откривам в маските лица
Желая пак да имам вяра
която някой да ми подари,
желая някой да сломи пожара
от предната любов оставен да гори.
Желая също сбъдната надежда
за истинност и вяра във красивата любов,
желая пътят, който ме отвежда
от всичко на което бях преди готов.
Желая също много сили
да простя когато съм предаден,
за мъката в душите скрили,
за пътя, който ни е даден.
На булеварда на разбитите сърца
написах с едри сълзи твойто име
и ако откриеш в маските лица
не се страхувай, просто намери ме