The Art

[фицката]

Рядко оставам без думи.Един разказ животът такъв какъвто е.
..............................................
http://www.public-republic.com/magaz.../05/105589.php

Хубаво пише момчето -----------------------------------

[anonimen komardjia]

Рядко оставам без думи.Един разказ животът такъв какъвто е.
..............................................
http://www.public-republic.com/magaz.../05/105589.php

Живота обаче не е баш такъв. Бай Стойо е мълчалив, гледащ през хуманоидите стоящи пред него с камери в ръцете .... също така Бай Стойо не би ги посрещнал като Робинзон Крузо, понеже Бай Стоьо не иска да избяга от там където е - Бай Стоьо живее с надгробните камъни на своите близки и когато е там при тях без думи им говори съзерцан в миналото, а и бай Стойо няма друг избор да не живее с миналото а настоящето му да е само залъка в устата и нищо повече , с което свикнал, но това не е примирение, а заровен корен точно там..... а дали чака някой да го потърси, разбира се не чака понеже чака единствено деня, в който ще бъде и той при родните си - там не тука, отново заедно. Виждал съм села до които няма път, ни ток, стига се до там едва когато прекосиш билото, пътя минава през ливади ... само самозабравили са се хуманоиди, на които живота им минава между 1 и 5-таскорост на маздичките им, може да се чувстват като извънземни в живота на един самотник ..... 10 мг лексотан - 5 дипломи = 5 ракии. ... а те са си свикнали със самотата и друго не им трябва. Дори гласовете им са глухи, а не с кънтящи истории - и най много да ти кажат "Момче, зимата децата ме прибират"


-------------------------
Стоичков разглежда Лувъра и в една от залите пита разпоредителя:
- Абе пич, това картината "Селянинн люпи семки" ли е?
- Не, господине, това е кристално огледало от XV век.

Пак че не е тръгнал да търси и подтекста на картината зад самата нея

[hanuman]

Ех комарджи това е разказ,не е филм по действителен случай.

[SPART]

Арт-политика в условията на неолиберализъм и парламентарна демокрация :

[anonimen komardjia]

Eх нанумане, ханумане ... последно време много неща почнах да научавам от теб.

Трима приятели от БАН, от катедра "Дървени философи", един ден си запалели маздичката и отпрашили към балкана, за да го опознаят. след като преминали през камерите на изхода на София, дошъл момента, в който 18 годишната японка да даде всичко на което е способна, а тя милата натоварена със 300 кг живо тегло + 50-60 килограма багаж едвам извила морно шаси и пухтейки с черен дим, на 3 цилиндъра, заизкачвала баирите, ,,, но както сме чували, подобни свръх усилия не остават незабелязани с свише и чудото незакъсняло - някъде след ихтиман нещо пукнало под капака и четвъртия цилиндър се появил, а това усещане за един автомобил е като за човек след прекарана белодробна емболия - отпушване и от тук насетне пейзажите се заредили един след друг - крайпътни заведения, виадукти, билбордове, а Японката така се забързала и улисана от песента на Богдана "за добрите същества", разнасяна от стария ВеВ на единия доцент , че за малко щяла да пропусне отбивката за Планината.

.... а планината ханумане, не е досущ същата като в приказките за Червената шапчица - пътечка по която да изтичаш до баба си да й занесеш сладки, и тука има вълци, но маршрутите не са предварително изчертани, Чаплин го е казал на предната страница, но и там поредния неудачник е решил прозрение да търси след сериозна доза алкохол, вграждайки мисълта на Чаплин на фона на чаша уиски....

Ханумане, малко трябва да походиш, да погледаш хората и от там да ги опознаеш - да сложиш камерите и осветителната техника под вола и да зачакаш да заснемеш как се появява теле е ситуация която няма да направи впечатление на едно гражданче,, но това не значи че не трябва да правиш фимл за вола - той си има негова роля, търсиш друг "ракурс" ... трима авери с буци в гърлата се спънали на табелата на село Гроздовица, и намерили там старец който им зараказвал неща дето не са ги чели в дебелите книги на
"БАН". .... а тези авери, които като егоисти са влезли и егоисти са излезли - изобщо забелязаха ли бай Стоил или не го забелязаха... а ханумане? чувствай се свободен да ми отговориш праволинейно


---------------

Новак, поздравление за темата

[hanuman]

Ех анонимни за комарджия си много сериозен,а това е просто един разказ,който звучи добре.

[RyMu]

Трима приятели от БАН, от катедра "Дървени философи", един ден си запалели маздичката и отпрашили към балкана, за да го опознаят. след като преминали през камерите на изхода на София,

Първо , прави впечатление липсата на други гледни точки на участниците , от което просто следва изводът как всичко си е било едно яко напиване, съчетано с ядене на аванта , включително и на авторът , и после с цел конкурса, както и позачистване на гузната съвест , човекът просто е седнал по -сериозно и конструирал сюжета ( ракиите, края на света- България , ракурс религията и т.н. , много личат заемките от "Време разделно"и не само) , както и да е, исках само да кажа ,че колкото и изкусно ,и добре да са наредени едни думи , (понеже има наистина много надарени в това ),винаги трябва да се чете под и над тях .., и малкото корист , която прозира влошава усещането за Искреност , която при един писател - писач трябва да е водещо....

бтв , тоя рефрен с трактатите ... е доста ефектен ,понеже е доста дълго измислян .. , но също толкова неискрен , абе с две думи и аз им нямам доверие на тези от БАН

[anonimen komardjia]

Ех анонимни за комарджия си много сериозен,а това е просто един разказ,който звучи добре.

по скоро съм надменен, не сериозен .... ракурса, ханумане , ракурса.... но да оставим този разказ аз дори не го коментирам как е написан, а просто видях недоописан обект, и го доразвих сутринта - стана ми жално и затова ... Иначе много се радвам, че можеш да четеш! Адмирации!

а Ханумане, замислял ли си се върху това да ли белия лист притежава свойството тишина?

[hanuman]

а Ханумане, замислял ли си се върху това да ли белия лист притежава свойството тишина?

Само ако този бял лист е съзнанието.Но не знам дали сравнението е точно.

[SPART]

..... много личат заемките от "Време разделно"и не само) , както и да е, исках само да кажа ....

Аз пък искам да кажа, че изобщо не си чела книгата,а си гледала неколкократно филма и по специално сцената върху мравуняка (в Първа част) между Аня Пенчева и героя Манол - не си спомням името на артиста........