Растат а логиката на банките е следната - с цел намаляване на просрочените кредити като процент от общия им портфейл, да се отпускат нови такива, тоест базата расте и процента им пада. Да ама аз винаги съм смятал че тази логика не е пазарно ориентирана и води до предприемането на по-голями рискове, тоест получава се омагьосан кръг. Друг е въпроса, че голяма част от "редовните кредити" са всъщност кредити под напрежение, които всеки месец преди крайната дата са били в просрочие и рано или късно и те ще избият, просто банката нне го допуска. Как става това - оказва се силен натиск върху търговеца или потребителя, като в крайна сметка се теглят нови дребни заеми за да се покрие основния или още по-лошо - ползват се обортни пари. В даден момент фирмата остава куха - няма капитал за бизнес или потребителя е похарчил всечки спестявания, взел е бързи заеми и изхода е един - фалит.