„Ще вземат ли бедните 400 евро?"
Писмата до Дядо Коледа вече трябва да са написани и пуснати. За да ги получи добрият старец и да пришпори добрия стар Рудолф начело на впряга си, та да зарадва всички, които са слушкали през изнизващата се вече година... Все пак трябва да се започне оптимистично, нали? В тон с оптимистичното искане на президента на Европейския икономически и социален съвет Анри Малос минималната заплата в ЕС да стане 400 евро. Минимално минималната. Границата иначе е от 400 до 1000 евро според състоянието на съответната държава членка. Естествено, ние, българите, равноправните членове на Европата, хвърляме шапки поне за тези мержелеещи се в необозримото бъдеще 400, които са си почти 800 лева. Ако да сме според статистиката пак на дъното на всички статистики по мизерия, неудовлетвореност от живота и вселенска тъга по съществуването си. В скоби - вярно е, че сме на дъното, друг е въпросът защо и кой, кой, кой е виновен за това. Тъжна ни майка, тъжна ни Коледа, така се очертават нещата сега-засега. Но това предколедно пожелание е нещо като запалване на светлината в тунела ни, както по света и у нас вече палнаха тържествено елхите по площадите. И вдигнахме взор нагоре, та да не изпуснем онази ярка звезда, дето ще кацне на върха на нашата елхичка. И се заозъртахме в западна посока, та да мернем влъхвите и да се възрадват душите ни. Оптимистическа трагедия. Имаше такъв филм.