Кои организации, движения, идейни платформи предлагат варианти за цялостна или частична реформа и трансформация?
Какво знаем за различните научни теории и експериментални практики до момента?
На какво мнение са учените и световните авторитети?
През последните няколко десетилетия все повече хора по света осъзнават факта, че капитализма и пазарната икономика изживяват вече своето време. Исторически най-прецакани сме страните от бившия соц лагер заради това че започнахме процес на пригаждане и настройване на структурите си към система, която отива към изчерпване на своите възможности.
В действащата социално-икономическа системата са заложени редица противоречия и структурни дефекти, които я правят нестабилна и неустойчива в дългосрочен план.
Основният дестабилизиращ компонент е създаването на парите на базата на лихвени кредити от банките за правителства, граждани и фирми, което поражда редица икономически и социално-политически дисбаланси. Отпуснатите заеми надвишават многократно ръста на наличните пари в брой /включително спестяванията/, с които могат да се погасят съществуващите задължения. По същината си финансовата система е Понци схема с всички произтичащи от това последствия. Глобалната финансова система се крепи само благодарение на така наречените “количествени улеснения” - извънредни мерки предприемани от банките в опит да подкрепят икономиката чрез директно вливане на капитал, което всъщност означава че централните банки изкупуват големи количества финансови активи /облигации, акции и т.н./ с предварително отпечатаните за тази цел средства. В последните месеци сме свидетели на безпрецедентно по размерите си "количествено облекчаване", предприето от ФЕД. Този вид “спасителни мерки” с нищо не подпомагат длъжниците, всъщност преместват тежестта на неликвидните дългове от банките към правителствата и гражданите. Политици, банкери и корпорации обединяват своите усилия в предприемането на тези все по-отчаяни мерки, които имат за цел да се избегне срив на системата. Дали това изобщо е възможно или е само временно отлагане на неизбежното?
Така структурираната социално-икономическа система довежда до масови негативни прояви в обществения живот, тъй като банкрутът и невъзможността за погасяване на задълженията не са странични явления - те са неизбежни поради факта че винаги има повече неизплатен дълг отколкото количество пари. Това създава хроничен паричен дефицит, който масово потиска хората и влече със себе си корупция, престъпност, експлоатация, замърсяване и разрушаване на природата, огромни социални различия и като резултат от всичко това - негативна психологическа деформация и обществени ценности.
По условие неустойчива,съществуващия тип икономика се нуждае от постоянно потребление на продукти и услуги, което напълно изключва създаването на дълготрайни качествени продукти. Всички сме чували за една от първите създадени електрически крушки преди повече от 100 години, която все още свети в някакъв американски музей. Но такова създаване на продукт, който да служи някому цял живот, незабавно е коригирано с произвеждането на малотрайни артикули, защото икономическият напредък изисква постоянно купуване на стоки - безумна загуба на ресурси и време, продиктувана от постоянната нужда от циркулация на парите и постоянна консумация, независимо от реалната необходимост и въздействие върху околната среда.
Основната ценност и критерий за напредък в икономиката - максимална финансова печалба - довежда до уродливо здравеопазване, което е на печалба от завишено количество болни хора. И като цяло, ако нещо се повреди, счупи или му се случи беда - било то човек или предмет - това подпомага растежа на икономиката, защото довежда до потребление на продукти и услуги - извратена ценностна система, която не отвежда до никъде.
От зората на капитализма и индустриализацията, знаем, периодично се унищожават работни места поради въвеждането на индустриални методи на производство, следва откриването на нови сектори, които осигуряват трудова заетост, отново завладяването им от механизация и т.н. В настоящия момент вече сме във фаза, когато огромният технически напредък е на път да заличи по-голямата част от съществуващите работни позиции, без да се очертават нови сектори, които да създадат работни места. Твърди се че през последните десетилетия автоматизацията в много сектори е задържана именно с цел да се забави този процес, но така или иначе, той е неизбежен. Казано на прост език, това означава че по-голямата част от населението остава без работа и доходи. Системата няма отговор на това в своите рамки, нещо повече - това напълно подкопава устоите и, тъй като на нея жизнено са и необходими покупатели с доходи, които да участват масово в процеса на консумация на стоки и услуги.
Предвид всичко това и предизвикателствата, пред които вероятно ни предстои да се изправим в бъдеще, нека да разгледаме достъпната ни информация и да обменим знания за съществуващите опции за замяна на действащата система и какво предлагат различните идейни платформи.