Как влияят лихвите определяни от централните банки върху дългосрочните трендове?

[kypa]

Едни от събитията, предизвикващи най-голяма волатилност на валутните пазари са обявяване на лихвите от страна на ЦБ за предоставяне на съответните валути и изявленията на банкерите свързани с тях.
Влияят ли тези лихви по някакъв начин върху дългосрочните трендове? Има ли други свързани зависимости, в които участват? Можем ли да изградим печеливша система върху тях?

[minkov]

Лихвите определяни от централните банки са едно от основните оръция, които те използват за пряка намеса и регулиране както на валутните курсове, така и на икономическото развитие като цяло.
Промяната на основната лихва от дадена централна банка, а понякога и само обявяването на такова намерение е причина за промяна на посоката на движение на лихвоносните финансови активи от и към съответната държава.
Това води до увеличаване на търгуваните обеми и съответно рязка промяна в цената на съответната валута, което много често е причина за зараждане на нов тренд.
Трябва много внимателно да се анализират причините и целите които си е поставила съответната централна банка с промяната на лихвите, защото понякога то се прави с цел да се обърне посоката на движение на паричните потоци, а в други случаи се прави за да се задържи или намали текущата посока на вече съществуващо движение.
Та първия вариант поражда нов тренд, а втория вариант води до дълъг и продължителен рейндж, който може да продължи години.
Също е важно да се наблюдават реакциите на други централни банки и контрамерките, които те ще предприемат за да противодействат или подкрепят действията на банката променяща лихвите.
Според мен дългосрочна търговска стратегия базирана на лихвени равнища е безсмислено да се търси, но в краткосрочен план може да се изкара някой лев.

[batDancho]

Влиянието на лихвите може да се види с помощта на елементарната математика :

Ако днес съотношението долар/евро е 1.10 и имаме 1000 евро, те се равняват на 1100 долара.
Можем да си изберем да направим годишен депозит в долари или в евро, и ще е все едно.
Ако лихвените нива са съответно 8% за еврото и 5% за долара, след една година еврата ще са станали 1080, а доларите 1155.
Следователно съотношението долар / евро след една година би трябвало да бъде 1155/1080 = 1.069, ако се отчита влиянието само на лихвите и те не се променят през периода.
Разликата в лихвените нива показва колко ще поевтинее едната валута спрямо другата за периода.

[КинО]

Като много от нещата в живота, икономиата и всичко останало, парите имат три основни функции
- да се харчат
- да се инвестират
- да се трупат (при равни други условия това трябва да е нетния резултат от предишните две графи)
В случая не ни интересува харченето на кинти за салфетки в съответното нощно заведение, както и инвестицията в силикон на щерката за абитурентския бал, въпреки, че и тези неща имат влияние в един момент, а макроикономически да погледнем как централната банка управлява структурата на платежен баланс, по този начин направлявайки икономиката на съответната държава.
Та големите икономически субекти, които по занятие събират огромни средства трябва да реализират някаква доходност при приемлив риск.
Изходни са доходността и риска. Вторични са период и ликвидност. Структурата на влагане на средствата в различните форми варира и според мястото в икономическия цикъл (спомняте си възход-бум-рецесия-повтаряме).
- Държавата продава държавни ценни книжа, които имат невероятна сигурност и практически нулев риск на ниска доходност.
- Банките дават лихва за вложени средства, но доходността пак е ниска.
- Инвестициите в реален бизнес (инвестиция за собствена сметка) има огромен риск но пък доходностт може да е голяма. Срока за реализация е голям, Ликвидността много ниска
- Инвестиция в облигации има голяма доходност, но голям срок, съответни ниска ликвидност
- Инвестициите през борса или инвестиционен фонд балансират в някакви реални стойности, по средата.
Та,
Промяната на лихвата от Централната банка води до пренасочването на средства между различните форми - колкото по-ниска е лихвата толко повече ДЦК и влогове в банки губят своите предимства и повече средства се насочват към реалната икономика. Икономиката получава стимул/ повишават се доходите на населението/ повишава се харченето на парички (ония в началото) /икономиката се стабилизира/привличат се чужди инвестиции/повишава се стойността на местната валута. Ситуацията е описана теоретично - все пак всичко това зависи и от състоянието на другите икономики, общо на световната такава.