Финансова независимост и ранно пенсиониране

[K_W]

Всъщност няма да си, защото винаги я има възможността да се разболееш или контузиш и да не можеш да си платиш сметката в болницата. Какво правим тогава с тази илюзорна сигурност в гората или на село? Има един минимум, който модерния свят ни задължава да поддържаме и за съжалени този минимум май изобщо не е нисък.

Това не знам дали може да го избистирм, първо ако живееш в гората и се изхранваш от природата без особен стре, най-вероятно ще си и по-здрав отколкото ако седиш по цял ден на офис стол, второ има болести които никаква сума не могат да излекуват. Доста отностилани са нещата ако мислим в тази насока. Естествено по-добре ако имаш възможност да си покриеш евентуални разходи от този тип.

[minkov]

Това не знам дали може да го избистирм, първо ако живееш в гората и се изхранваш от природата без особен стре, най-вероятно ще си и по-здрав отколкото ако седиш по цял ден на офис стол, второ има болести които никаква сума не могат да излекуват. Доста отностилани са нещата ако мислим в тази насока. Естествено по-добре ако имаш възможност да си покриеш евентуални разходи от този тип.

Това дето ще живееш в гората, ще ядеш боровинки и ще си много здрав си е пълен блъф.
Ако беше така, нямаше постоянно да се повишава средната възраст на населението в световен мащаб и да е най-ниска там където живеят в бараки и ядат горски плодове.
Аз си имам едно наблюдение, без да имам доказателство, ама съм стигнал до извода, че колкото по-малко работи човек и колкото е по-лека работата му, толкова по-дълго и щастливо си живее.
За пример - английската кралица, мъжа й, още куп други световни монарси, моите баби и много други примери.

[100]

Това не знам дали може да го избистирм, първо ако живееш в гората и се изхранваш от природата без особен стре, най-вероятно ще си и по-здрав отколкото ако седиш по цял ден на офис стол, второ има болести които никаква сума не могат да излекуват. Доста отностилани са нещата ако мислим в тази насока. Естествено по-добре ако имаш възможност да си покриеш евентуални разходи от този тип.

Можеш да направиш много за да си дадеш шанс със здравето, но не можеш да се застраховаш. Баба ми пада и си чупи става, след осигуровките искат още 3к за най-скапания консуматив разбира се и без избор на екип. Друг пример - контузвам се от някакъв спорт, наскоро и аз платих една шапка при без дори да съм правил операция, но ако скъсаш или счупиш нещо 5-6к са абсолютно възможни, откъде ще ги вземеш живеейки си спокойно в гората ден за ден?
Това е толкова базово, че предполагам ама сложим летвата тук, то пак се иска по някакъв начин да правиш едни 2к месечно дори да живееш в гората. И свободата и спокойствието какво става реално....малко по-сложни са нещата когато летвата за някаква супер минимална сигуност е толкова високо спрямо стандарта, в който живеем.

[hanuman]

Мисля си, не е добре да се стреми човек към ранно пенсиониране, много по добре би било да намери това което обича, да прави и да намери начин да го превърне в професия, и да го прави цял живот, а не да търси как да спре да работи. А що се отнася до саниясите, да те са разпространени в Индия, избрали са си начина на живот заради религията си, но не са финансово независими, много от тях просто си просят по улиците, и благославят този който им даде плод, рупия или купичка ориз, и голяма част от индийците смятат това за добродетелен и свят живот. Може и да е така, но с този начин на мислене Индия е най-бедната страна, и защо ли с най-малка продължителност на живота.

[K_W]

Всеки може да е потърпевш от форсмажорни обстоятелства, но нека приемем общият случай. Също така това че живееш в гората примерно не значи не може да си се подсигурил за извънредни ситуации.Идеята на примера ми е друга, че не е задължително да си богат за да си финансово независим, има много работещи бедни с iphone.
Според мен да си финансово независим значи да живееш под стандарта си.

[sorento]

Най-големите активи(ресурси), които са по рождение.
Здраве и време.За съжаление и двата са ограничени по един или друг начин.
Хануман е прав.Ако работиш, това което ти харесва- може да нямаш и един работен ден.
Няма защо да бързаш да се пенсионираш.Финансовата независимост е важна, но е свързана с много други неща.
Например с поетата отговорност.Не се знае, кога и какво трябва да покриваш.Семейство, наследници имоти и пр.
Хората сме различни, всеки гледа от своята камбанария.Някои хора са нещастни с много, други са щастливи с малко.
Основнвото което, обаче дават парите, това е свободата да избираш и сигурноста от непредвиденото.
А това по което всички си приличаме е, че на края на живота си, никой не съжалява как го е преживял.
Всички съжаляваме за нещата, които НЕ СМЕ имали времето да направим.
И още....Един ден видях възрастен човек, който изглеждаше видимо много добре.Беше със сина си(сина му на 50+години).
Човека беше изключително жизнен за възраста си, изпънат прав, със светещ поглед.Изглеждаше поне 15-20 години по млад.
Попитах го, каква е тайната(не беше гените, сина му не изглеждаше така).
Той се усмихна и ми каза:
-Разведох се навреме, преди да стана на 50г.Сега взимам голяма пенсия, и няколко наема от различни имоти.
Нямам абсолютно никакви нерви, живея както на мен ми харесва.Умерено, но си позволявам всичко, което искам.
Нямам притеснение от нищо и приемам всичко с достойнство.
А в Италия, познавам друг господин, който преди 1-2 години направи 70г.
Човека изглежда, като 55г българин, само където мисленето му на 35-40 годишен нашенец.
Визуално няма забележки от към дрес код.Главата му е пълна, как да изкара повече кинти и с хубави жени.Има приятелка на 50+г.
Така че, хората сме различни.

[balcon]

Мисля, че У. Бъфет беше казал, че ако не намериш начин да печелиш докато спиш, ще работиш докато умреш. Ние в този форум на това сме се отдали, струва ми се. Много нерви и често малко сън, но един ден вярвам, че ще напипаме верните настройки
Човека от горния пост, които се е развел навреме, просто не е случил на жена. Преобладаващия случай е, че зад всеки преуспял мъж стои стабилна жена, но тя трудно се намира.

[minkov]

Мисля си, не е добре да се стреми човек към ранно пенсиониране, много по добре би било да намери това което обича, да прави и да намери начин да го превърне в професия, и да го прави цял живот, а не да търси как да спре да работи. А що се отнася до саниясите, да те са разпространени в Индия, избрали са си начина на живот заради религията си, но не са финансово независими, много от тях просто си просят по улиците, и благославят този който им даде плод, рупия или купичка ориз, и голяма част от индийците смятат това за добродетелен и свят живот. Може и да е така, но с този начин на мислене Индия е най-бедната страна, и защо ли с най-малка продължителност на живота.

Това с работата да ти е удоволствие никога не съм успял да го разбера.
Работил съм различни неща, в повечето неща които съм работил съм бил и съм прекалено добър, със склонност към перфекционализъм. Винаги съм се отнасял с професионализъм и уважение към това, което работя и... винаги ми е било гадно да работя.
Винаги съм бил убеден, че хората на които им харесва да работят са мазохисти.
Това не означава, че цял живот съм си мечтал да не правя нищо, напротив, аз постоянно правя какво ли не и винаги ми е най-приятно когато съм си свършил работата за която ми плащат и мога да се заема с това което наистина ми харесва.
И всъщност от всичко което ми харесва да правя почти никога не съм изкарвал някакви пари, но това не ми пречи да продължава да ми харесва.

[Fafa]

Е да обаче когато си свършиш добре работата чувстваш някакво вътрешно удовлетворение. А когато превърнеш хобито си в работа това вече е удоволствие. И не го чувстваш като работа. Но пък има голямо условие -да вадиш пари от това.

[balcon]

Това с работата да ти е удоволствие никога не съм успял да го разбера.
Работил съм различни неща, в повечето неща които съм работил съм бил и съм прекалено добър, със склонност към перфекционализъм. Винаги съм се отнасял с професионализъм и уважение към това, което работя и... винаги ми е било гадно да работя.
Винаги съм бил убеден, че хората на които им харесва да работят са мазохисти.
Това не означава, че цял живот съм си мечтал да не правя нищо, напротив, аз постоянно правя какво ли не и винаги ми е най-приятно когато съм си свършил работата за която ми плащат и мога да се заема с това което наистина ми харесва.
И всъщност от всичко което ми харесва да правя почти никога не съм изкарвал някакви пари, но това не ми пречи да продължава да ми харесва.

Ако не бяха другите дейности, които да носят пари, нямаше да има начин да се практикува хоби, което само отнема финанси и нищо не връща обратно. Чувал съм за единични случаи на ловци със собствени ловно-рибарски магазини и на фотографи, които успяват да си продадат снимките, но това наистина са единични случаи.