Финансова независимост и ранно пенсиониране

[minkov]

Не мисля, че това е проблем за "ранното пенсиониране". Имам приятели, които от студентските си години си имат прекрасни семейства и вече отдавна са в фаза, в която, дали ще се пенсионират зависи единствено и само от тяхното желание. Както имам и други приятели, на сходна възраст, несемейни, без деца и без никакви переспективи пред себе си. Цял живот и не търсили такива.

Това за жената и децата беше опит за шега.
Иначе пълното щастие всъщност е вредно за обществото, ако е в прекалено големи размери, защото човека, а и другите животински видове са създадени за да са в стрес и да оцеляват.
Ако някой се интересува до какво води пълното щастие на всички да потърси в интернет фразата "експеримент вселена 25" и да види за какво става въпрос
Според мен имайки предвид описаното в този експеримент ние вече сме в етапа на появата на много "красиви" индивиди

[100]

Най-ценния актив е времето, следователно е доста тънък момента когато трябва да го оценим лично ние и особено когато това не може да стане по обективен начин. Аз също се боря за повече лично време да го наречем, не искам да работя всеки ден до живот, но идва момента в който свободното време може да бъде използвано като почивка или по начин, който струва по-скъпо. Следователно цената на свободното време за нас се променя автоматично, ако искам да карам скъпа кола или да ходя на скъпи почивки примерно съм готов да жертвам доста повече време. Ако целите са ми просто да не работя то ще гледам по друг начин на всичко. Но прекалено много свободно време също губи своите качества заради момента със свикването и рутината.

[Novak]

Малко "дълбокомислени" от популярната нет психология:
имам пари нямам време, нямам пари имам време и производните сентенции:
Няма да живея, за да работя, а ще работя, за да живея,
Ям за да живея, а не живея, за да ям .......... и т.н

[K_W]

Най-ценния актив е времето, следователно е доста тънък момента когато трябва да го оценим лично ние и особено когато това не може да стане по обективен начин. Аз също се боря за повече лично време да го наречем, не искам да работя всеки ден до живот, но идва момента в който свободното време може да бъде използвано като почивка или по начин, който струва по-скъпо. Следователно цената на свободното време за нас се променя автоматично, ако искам да карам скъпа кола или да ходя на скъпи почивки примерно съм готов да жертвам доста повече време. Ако целите са ми просто да не работя то ще гледам по друг начин на всичко. Но прекалено много свободно време също губи своите качества заради момента със свикването и рутината.

Ако искаш да караш все най-хубавите и най-бързите коли, да ходиш по най-екзотичните дестинации, да имаш яхта и т.н. Е почти невсъзможно да го постигнеш без да жертваш голяма част от времето си. Но реално вещите не правят човек особено щастлив. Не и след определено ниво коеот е не толкова трудно за постигане. Дори може да се каже че често с по-малко се живее по-щастливо и безгрижно.

[Novak]

Само мъж може да го каже, че вещите не правят човека щастлив, я да ти вземе жената любимото рибарско оборудване или там каквото хоби имаш и ги дай с лека ръка щото са вещи.
Или пък насладата от един готин шопинг или да речем някое майсторско ядене в хубав ресторант и още доста неща мога да изброявам.
В това отношение модерните трендове на антиконсуматорството се отблъскват от мен като бумеранг.
А за трайдърското поприще е необходима здравословна доза алчност, че възвишения философски поглед към парите не спомага много на знака + към акаунта.

[INedelchev]

Всичко зависи от разбирането ви за живота, вашето лично здраве и здравето на вашите близки. Другите неща могат да се подредят както желаете. Може да ви удовлетворяват или не, те зависят от вашите решения. Това ме навежда на мисълта към книжката "Богат татко, беден татко" - Робърт Кийосаки.

[minkov]

Ако искаш да караш все най-хубавите и най-бързите коли, да ходиш по най-екзотичните дестинации, да имаш яхта и т.н. Е почти невсъзможно да го постигнеш без да жертваш голяма част от времето си. Но реално вещите не правят човек особено щастлив. Не и след определено ниво коеот е не толкова трудно за постигане. Дори може да се каже че често с по-малко се живее по-щастливо и безгрижно.

Да имаш прекалено много е голям проблем, почти толкова голям, колкото и да имаш прекалено малко или нищо.
То и затова точно средната класа си живее най-щастливо.
Важното е всеки да намери баланса за себе си и да успее да го постигне.
Аз през живота си съм имал периоди в които съм имал достатъчно пари, имал съм и няколко периода в които съм занулявал тотално и не форекс сметка, въобще съм занулявал и пак съм успявал да изплувам и сега на моята възраст оценявам, че най ценното което имам не се измерва с пари, а точно с наличието на време. И това свободно време нямам желание да го прекарам нито на Малдивите, нито на друга екзотична дестинация а на двора като си играя с внучетата и разни други домашни любимци.
Направо съм се вдетенил. Чак женами скоро сподели, че като ме знае какъв идиот съм въобще не е очаквала че мога толкова да се вдетенявам. То и аз съм леко изумен от себе си, но се оказа, че точно това ме радва безкрайно.

[100]

Между другото като се замисля през свободното време ценя повече точно сигурността. Като един съвсем актуален пример ситуацията с вируса, много хора каращи от заплата до заплата усетиха колко лош вариант е това. Аз просто използвах повечето свободно време за да развия неща, който са ми останали на заден план или дори да си почина, но без никакви финансови притеснения колко ще продължи или колко точно ще загубя. Определено само свободно време без сигурност си губи стойността за мен...

[K_W]

Между другото като се замисля през свободното време ценя повече точно сигурността. Като един съвсем актуален пример ситуацията с вируса, много хора каращи от заплата до заплата усетиха колко лош вариант е това. Аз просто използвах повечето свободно време за да развия неща, който са ми останали на заден план или дори да си почина, но без никакви финансови притеснения колко ще продължи или колко точно ще загубя. Определено само свободно време без сигурност си губи стойността за мен...

Финансовата независимост е точно това, свободно време и сигурност. Сигурност че можеш да покриваш непредвидени и предвидени разходи и има какво да ядеш.
То другото с имам свободно време, ама няма какво да ям и как ще си платя кредита, си е бедствено положение Реално погледанато не пречи да живееш в барака в гората, да се изхранваш от земята и гората и за другите да си беден, но пък да си си финансово независим и щастлив.

[100]

Реално погледанато не пречи да живееш в барака в гората, да се изхранваш от земята и гората и за другите да си беден, но пък да си си финансово независим и щастлив.

Всъщност няма да си, защото винаги я има възможността да се разболееш или контузиш и да не можеш да си платиш сметката в болницата. Какво правим тогава с тази илюзорна сигурност в гората или на село? Има един минимум, който модерния свят ни задължава да поддържаме и за съжалени този минимум май изобщо не е нисък.