Това е абсолютно вярно, но е само малка част от пълната картина. Оптимизациите не могат да продължават вечно и представи си момента, в който колкото и да оптимизираш просто винаги стават глупости (които вероятно не виждаш и не обръщаш внимание понеже са хиляди сигнали) и това ства защото търсиш крайна математичска точно на място където няма да я намериш. Образно казано за една и съща ситуация ако обективно я формулирам на око със 7-8 параметъра, в код ще ми трябват 700 примерно и пак ще остане нещо, което си забравил, не си предвидил и т.н.
Да, защото всичко е базирано на математика и статистика, но окото има натурално вграден закръглящ алгоритъм, за който ти е бонус екстра. На практика едни и същи сигнали ако се различат с части от пипса за окото няма значене понеже дори не можеш да го премериш. Основен параметър на пазара е че 2 еднакви момента няма никога, съответно ти искаш със 100% математическа точност да опишеш всеки вход който взимаш. Тази задача логически ми звучи доста трудно. В ръчен, примитивен режим, сигнала си остава сигнал, но описанието му вече е на 95% обективно и това, което се случва, едва ли не автоматично, е пресяването на безсмислената информация. Колкото и да програмираш не можеш да научиш робота, кое е важно и кое не, нито променливите някога ще имат край.
А случая за който споменах, примерно ако системата има успеваемост 62% взимайки всички сигнали, с избор на сигнали успеваемостта става 70%. Сега вероятно някой ще намекне, че правилата не са филрирани достатъчно. Дали? 15годишен стаж има човека, половината от който вече успешен. На какво се дължи по-голямата успеваемост? Какво е това нещо, което дава по-голяма успеваемост, а не може да бъде оформено като правило?