Не правя поръчки с произволен или най-голям обем. Моята стратегия се базира на движение на валутната двойка евро/долар в някакви приемливи граници. Дето му викат рейндж. Отива нагоре 20-30 или 50 пипса и после се връща откъдето е тръгнало. Когато обаче има силно движение само в едната посока вече става сложно за мене. Още повече ако сбъркам посоката. В началото тръгвам с малки обеми, но през цялото време съм с нагласата, че съм в правилната посока на дадената валутна двойка. Не е случайно избрана посока, а точно направен анализ. Ако пазарът е на друго мнение, аз почвам да правя добавки, защото всеки момент очаквам да тръгнат нещата по моя анализ. Така ми се получава във всички области на живота. Въпрос на правилната емоция. На практика и във валутния пазар се оказвам права, но преди това за малко не ми достигат парите в сметката. Често за 2-3, максимум 10 пипса. Лошо управление на средствата в акаунта би казал ти и ще си прав. Вероятно това се дължи на зле подтиснати емоции. Защо? Ами както казах аз винаги съм права. Дори в началото да изглежда, че съм сгрешила, то времето минава и ситуацията така се развива, че моята позиция се оказва вярната. Затова когато валутния пазар тръгне срещу мене аз почвам да се дразня леко и правя допълнителни поръчки, за да го подсетя да се коригира. Глупаво е сигурно, но ето че на демото където имам много пари няма как да загубя, защото моята правота винаги носи печалби.