Влизам
Регистрация
Тема: 
Намери всички мнения
ПодписвамДо тази идея на англичаните стигнаха, след като това се въведе вече и в Италия и Испания. Доста хора са умрели докато са чакали да получат интензивна грижа, т. е да бъдат интубирани.
Не се решава само по възраст, а по медицински показатели. Например онкоболен на 40 г и здрав на 70 вероятно ще сложат 70 г, а не онкоболния млад. Преценяват се шансовете според общото състояние и придружаващи заболявания. На практика се получи, че отделенията се задръстиха от тежко болните, останаха средно тежките и другите извън болниците, не получават адекватна грижа и се влошават.
Затова и започнаха да пращат военни лекари в най-тежките отделения, защото те нямат морални дилеми живот на всяка цена,обучавани са да преценяват като пристигнат изведнъж много тежко болни да да помагат не според тежестта на травмите, а според шансовете за оцеляване.
Живот на всяка цена е философски въпрос донякъде. Лична драма е за всяко семейство, но за останалите не чак такава драма.
Дали е хуманно, толкова, колкото и тези, които умират защото нямат достъп до медицинска грижа, а тяхното число също не е никак малко.
По-скоро тази криза е добре да зададе въпросите от типа, на има ли достъп до здравна грижа, как се осъществява той. Живот на всяка цена за едни, но за сметка на кого.
Познавам един -двама човека сериозно болни, които в момента не могат да продължат да се лекуват заради създалата се ситуация, това със сигурност ще им се отрази, дори и да не умрат вероятността да се влошат е много-голяма, те как живеят незнам.
Всеки може да подпише отказ от такава реанимация, въпрос на личен избор е също, но рядко хората го правят, обичайно е хващането като удавник за сламка, поради невъзможността да се приеме, че в днешния свят все още не сме безсмъртни, а с това напоследък доста се злоупотребяваше.
Първоначално написано от emoyambol
