Доходи и минимална работна заплата /МРЗ/ в България, Част 21

[ontar]

Аз съм от завърналите се, които повярваха, че ще настъпи промяна не само в минималната работна заплата, но и в манталитета на хората след приемането ни в ЕС. Но такива като мен не са много. Да не кажа, че от широк кръг познати съм само аз. Останалите се установиха в Англия, децата им се родиха там и няма никакви изгледи скоро да се върнат.
Има упорити младежи у нас, които мигрират от малкия към големия град, но като видят, че и в големия град след като си платиш сметките, наема и поддръжката на колата не ти остава нищо, се оглеждат за сезонна или постоянна работа в Европа за поне двойно или тройно заплащане от това у нас, дори и за ниско квалифициран труд. Предложения за работа не липсват. Миграция има и в двете посоки, но според мен надделява тази в посока към Европа, а не обратното.

Ами депутатите пак се скриха и прехвърлиха отговорността на президента Румен Радев. Служебното правителството намери начин да вдигне минималната заплата с около 10 процента от 710 на 780 лева и това е добре!
Иначе браво на тебе, че си се върнал да живееш и работиш в България, но бих използвал случая да те попитам защо изобщо си заминал в чужбина. В смисъл с каква идея си тръгнал натам, какво си очаквал да видиш и получиш и в крайна сметка дали си останал удовлетворен? Питам те, защото аз съм от хората, които са твърдо убедени, че всеки човек се ражда с някаква мисия на тази Земя и съвсем логично той предварително си избира мястото където да се появи на този бял свят. Имаше един лаф, че човек не си избира родителите, но има теории сспоред които е точно обратното. Може да ти звучи доста старомодно, но а съм от хората, за които род и родина значат много. Затова когато след промените през 1989 година отвориха границите и много хора заминаха на Запад и се писаха политически емигранти аз си останах тук, защото исках да бъда полезен. Много мои приятели буквално избягаха в Канада и аз имах възможност да тръгна с тях, но предпочетох да остана. Като се замисля никога не ме е блазнело да ходя в чужбина и е факт, че на практика никога не съм напускал България.

Статистиката друго казва - поне последните три години завърналите се са повече от заминалите. Така казва статистиката, а дали е вярно - нямам представа.

Не знам каква е официалната статистиката, но мога да кажа, че около мене не познавам хора, които да са се завърнали трайно да живеят и работят в родината. Мисля, че покрай пандемията от ковид19 на много българи им се наложи да се върнат за известно време в България, защото или временно загубиха възможност да работят в чужбина или им спряха учението. Всъщност точно пандемията създаде новата реалност да се работи дистанционно и предполагам, че има много хора, които са се възползвали от тази възможност. Познавам хора, които живеят тук в България, но работят за чужда компания през интернет онлайн, което им дава много добри възможности за развитие и реализация. Тях не ги бърка особено какви са доходите у нас и също така не ги интересува колко е минималната заплата в България и това е лесно обяснимо.

[balcon]

Статистиката друго казва - поне последните три години завърналите се са повече от заминалите. Така казва статистиката, а дали е вярно - нямам представа.

Статистиката ми е специалност, но не ми стана професия. Тя е необходимото зло, но при преброяването на населението има прекалено много нюанси. Ако утре затворят границите и ни изброят, много трудно ще ни докарат до 6 838 937. Предполагам, че около 2 милиона ще липсват. Спомням си, жената, която дойде да преброи обитателите на кооперацията, в която живея. Кой е наемател, кой собственик, кой и от кога е в чужбина. Няколко пъти ме препитва и си записва, и се хвана за главата, а сме само една 5 етажна сграда.
Лесно могат да се преброят децата в детските градини и училищата, студентите, пенсионерите, работниците, които внасят осигуровки. Има обаче не малък брой хора, които се самоосигуряват, а най-често си внасят само здравните осигуровки. Не малка част от тях работят с договори от по няколко месеца в Европа. Други пък могат да бъдат проследени само по социалните помощи, които им се изплащат. Нюанси има и при безработните. Благодарение на членството ни в ЕС осигуровките на нашите съграждани - здравни и социални се признават и у нас, стига всичката необходима документация да е изрядна. Тези хора не съм сигурен как фигурират в нашата статистика, тъй като не малка част от тях са сезонни работници. Няма да е много точно, ако в края на всеки сезон ги преброяват като трайно завърнали се.
Ние сме малък народ, границите на европейските държави са отворени за нас, всеки може да си изпробва възможностите да живее и работи, където намери за добре и според възможностите си. Английските пенсионери избягаха, други не можахме да привлечем да живеят и да си харчат високите пенсии у нас, но скоро би трябвало да се завърнат в родината първата вълна от емигранти заминали през 90-те. Децата на българите, които трайно са се заселили в европейските държави са всяко лято у нас, повечето посещават българските училища в чужбина. На тях можем да се надяваме след още 20 г. да са нашето лице в Европа, а до тогава най-полезни биха били хора като мой познат, който работи онлайн за чуждестранна компания, но живее и си харчи заплатата в България. Трудно ни е да привлечем и задържим чуждестранни инвеститори в България, но без свежите пари на българските емигранти - съвсем щяхме да я закъсаме.

[L&T]

В България ситуацията с заплатите е нелепа да не кажа смешна. Цените последните месеци скочиха толкова много а всъщност заплата остава смешна на фона на сметки наеми и храна. Аз взимам сравнително добре заплата но ако трябва да съм честна не ми стига до никъде. С двама ученика при това близнаци смятам че се досещате колко ми е трудно всичко. Пак изкарвам месеца някак но има хора които не успяват и до половината да го избутат и вече са без пари. А тези които са с кредите са още в по тежко положение. Истината е че мъжът ми не иска иначе отдавна да съм заминала за чужбина. Не казвам че там е лесно, но поне при двама работещи в семейството може да си позволим нормален и спокоен живот. Както и да е , тук ситуацията е определено страшно и аз не виждам политиците да работят за подобряването и. Мисля че ще става още по зле за напред, което при така вече бедния български народ ще се отрази пагубно. Моят брат е в Англия и взима моята месечна заплата за три дни, а да не говорим че храната и дрехите му са в пъти по евтини от тези при нас. Не разбирам как може след толкова години в Европа минималната заплата все още да е 350 евро у нас, а сега и евро щели да приемат. Лично на мен ми се струва че е още дълго няма да издържим на този напън от страна на политиците. Или ще стане гражданска война ама няма кой да се надигне или след десетилетие последния емигрирал от тук ще изгази лампата и държавата няма да я има. Това е по мои наблюдения защото ние като областен град от 70 000 души я има няма 15 000 , представям си след 10 години броят ни какъв ще бъде.