Преглед: Дългови финансови инструменти - Облигации

[lyubo]

Тъй като инвестирането в облигации е сред най-надеждните начини за печелене на пари от капиталовите пазари и пазар който може да се препоръча на всички, които искат да получат доход по-висок, от банков депозит, публикувам тази тема за облигации.

Купувайки облигация, инвеститорът (притежател на облигацията) става кредитор на дружеството, докато дружеството емитент се съгласява да изплати на инвеститора стойността на облигацията в края на нейния падеж. Според предпочитания инвестиционнен хоризонт на инвеститорите в облигации, следните се делят на три групи – краткосрочни с падеж до 1 година, средносрочни със срок на падеж между 1 и 5 години и дългосрочни - срок на падеж над 5 години. Облигационният портфейл може да бъде продаден от инвеститор по всяко време.

Класификация на видовете облигации (дългови финансови инструменти) е:

1. Държавни облигации (ДЦК) - Държавните ценни книжа (ДЦК) са дългови финансови инструменти, емитирани от изпълнителната власт и от държавни компании за покриване на нуждите от финансови средства. По правило приходите от такива облигации не се облагат с данък. Като форма на държавен дълг те се използват за: финансиране на бюджетния дефицит, рефинансиране на държавен дълг, плащания по изискуеми държавни гаранции и за подкрепа на платежния баланс на страната.

2. Общински облигации - са облигации издавани и емитирани от местни правителствени органи (общини). с цел набиране на средства за изпълнение на местни градоустройствени проекти. Характерното при тези общински облигационни емисии е че се считат за сравнително ниско рискови ивестиции, тъй като за гарант служат активите на общината, приходите от местните данъци и бюджетни постъпления в общината, и че се търгуват извън борсово.

3. Корпоративни облигации - емитирани и от големи компании, търговски дружества с цел финансиране на дейността им. Характерно то при корпоративните облигации е че рискът за инвеститора е по-висок в сравнение с другите класове облигации.

4. Чуждестранни облигации - са емитирани и гарантирани от чуждестранни правителства, тези ценни книжа се отличават с високата си стойност, защото са гарантирани от суверен и характерно имат по-висока .

Могат да се посочат още множество различни видове облигации в зависимост от използваните класификационни критерии, като например: налични и безналични, обикновени и привилегировани, държавни ценни книжа, лихвоносни и нелихвоносни и ред още други. Подробна информация за търговията с ДЦК и за свързаните с тях рискове, както и други важни документи можем да намерим в сайта на Министерството на финансите на Република България - Пазар на ДЦК, линк: www.minfin.bg/bg/70

Да споделим и сравним облигационните ни и инвестиционни намерения, впечатления и опит с тези финансови инструменти.

[lyubo]

От повърхностен бегъл поглед и следователно минимални знания по-темата за облигации разбрах, че за да стана достоен облигационер някога, ще трябва не само голяма парична сума (капитал), а и сериозно да се чете, учи и практикува за този инвестиционен пазар на държавни ценни книжа - облигации.

Всъщност не е толкова трудно, може и много лесно да се инвестира, дори минимална сума, като (50 €) чрез някои взаимен фонд емитиран от българска банка, на който портфейла да е съставен изцяло от облигации. Разбира се малка сума - малка печалба.
Към настоящия момент само девет банки опериращи в България са упълномощени от финансовото министерство за дилъри на първичния пазар на ДЦК, има и вторичен пазар, а там как стоят нещата вече не знам.

Интересна материя като цяло особено щом става на въпрос за пари, т.е. за стойност, като се има в предвид с колко без стойносна информация сме атакувани буквално от къде ли не, да не кажа от всякъде.

[kypa]

Едно от важните обстоятелства в пазара на облигации - и държавни, и корпоративни, което е хубаво да отбележим са кредитно рейтинговите агенции.

На пръв поглед изглежда сякаш кредитните агенции имат роля полезна за обществото и защитават интереса на малкия инвеститор, понеже разполагат с много по-големи ресурси за проучването на държави, икономики, правителства, корпорации и други мастити икономически субекти, което в повечето случаи не е по силите на малкия инвеститор.
В много случаи обаче ефекта от тяхната дейност е точно обратен. Един от често срещаните примери понижаване на рейтинга от трите основни рейтингови агенции - Мъдис, Фич и Стандарт&Пуърс, на държави и корпорации подлежащи на държавни санкции най-вече от страна на САЩ. Инвестиция в държави и корпорации с нисък рейтинг често се класифицира като рискова, което означава не само по-високи лихви по облигациите, които издателите трябва да плащат, а често и липса на банкови или държавни гаранции за инвестициите. Тоест намаляването на рейтинга е причина за намалена платежоспособност и ограничен растеж, а не следствие от такива.

Най-запомнящата се ситуация около кредитно рейтинговите агенции от близкото минало е различни категории А рейтинг на Лиймън Брадърс на 15 септември - денят, в който обявиха банкрут.