Първоначално написано от
Novak
Темата за малките сметки е коментирана многократно във форума - незнам дали помните, че се наричаше синдром на малката сметка, за обяснение на колко е трудно да се търгва малка сметка и сблъсъка между желанието да я увеличиш бързо, което замъглява погледа. Това е като онзи дявол, който по филмите седи в главата ви и казва - направи го ще стане, а от другата страна гласът на разума- един мъничък, тихичък, слабичък, едвам чуващ се - грешиш, не бързай, чакай добър вход. Другата заблуда за преодоляване на синдрома на малката сметка - мисли в проценти, а не в пари. Да, ама процентът приличен, пък парите мижави и се изпада в една ситуация, която е незадоволителна, приличен процент срещ малко пари. И започва едно мислене, че проблемът е в малката сметка и трябва да е по-голяма, където малкият процент печалба ще звучи вече по-задоволително като сума.
Обаче, може ли всеки да работи с по-голяма сметка, едно е стопът да ти е 2 долара, друго двеста или две хиляди и реаността, че нещата са в някаква степен различни от това, което сме свикнали работейки в малката сметка.
И пак опираме до алчността и баланса - гоним ли процент, имаме ли желания, че трябва еди колко си процента или пари да изкараме днес, което ни бта в пазара на всяка цена, понякога рискът си е заслужавал, но по често не. По лесно ли е да се чака, когато не препират време, недостатъчна сметка, потребност за някаква сума, която да се реализира в джоба, което пък влиза в противоречие, че това се прави за пари. Не еднократни пари, първо капитала, после вече идва печалбата.
Малката сметка е нещо през което трябва да се мине по пътя, едни си вадят изводите, другите не успяват, трети намират баланса и комфортната си зона, в която да се чувстват уверени.