Слънчогледът, царевицата и пшеницата завземат все по-големи площи в страната ни и поглъщат нивите с плодове, зеленчуци и картофи. Терените с технически култури са нараснали с около 20% от 2003 г. насам, а площите със зърнени култури са се увеличили с 10%, сочи последният Аграрен доклад на земеделското министерство. Фермерите се насочват към земеделските култури, от които се печели най-много. И пазарът диктува какво да се отглежда в страната. Според най-новите официални данни със слънчоглед, царевица и рапица през 2011 г. са били заети близо 1,1 млн. хектара в страната, докато през 2003 г. те са били само 800 000 хектара. Площите със зърнени култури (пшеница, ръж, ечемик и т.н.) са се увеличили за същия период със 180 000 хектара до 1 796 148 хектара. За сметка на това площите с ягоди, плодове и цветя са намалели с около 5000 хектара, или около една шеста. Мястото, отредено за картофи, се е свило за същия период с 4000 хектара до малко над 13 000 хектара към 2011 г. Двойно по-малко вече са и семейните градини, а при лозята намалението е с около 10% до 52 000 хектара.
Фермерите се насочват към отглеждане на зърно, тъй като за него има международен пазар и лесно може да се осигури износът му. Освен това зърното дълго време може да се съхранява в складовете, докато се постигне добра цена за търговците. За разлика от доста по-нетрайните плодове, при които имаме и много сериозна конкуренция от производителите от съседните страни, а за отглеждането им е необходим и много ръчен труд. Затова отглеждането на много традиционни за страната плодове и зеленчуци остава на заден план за сметка на зърното за износ и техническите култури. Това пък налага да внасяме картофи и чесън, за да се задоволи търсенето на пазара.
Като цяло обаче обработваемите площи в страната се увеличават. Площта със селскостопанско предназначение през 2011 г. е 5 486 572 ха, което представлява около 50% от територията на България. Използваната земеделска площ се формира от обработваемата земя, трайните насаждения, постоянно затревените площи, семейните градини и оранжериите. През 2011 г. използваната земеделска площ е 5 087 948 ха, което представлява 45,8% от територията на страната. Голяма роля за увеличението на обработваемите земи през последните години имат и субсидиите от ЕС за фермерите. Като се увеличават предимно площите с пшеница, царевица и слънчоглед.
Изкуствените ливади с бобови и житни треви през 2011 г. намаляват с 4,6% спрямо 2010 г. до 84804 ха, или 2,6% от обработваемата земя. Овощните насаждения през 2011 г. представляват 1,4% от използваемата земеделска площ на страната, като площите, заети с тях, намаляват с 4,7% спрямо предходната година. Смесените трайни насаждения обаче нарастват със 17,8%. Площите с лозя през 2011 г. намаляват с 5,1%.
Ливадите и пасищата заемат около една трета от използваемата земеделска площ - 1 678 308 ха. През 2011 г. необработваните земи са били около 3,6% от площта на страната, като намаляват с 9,6% в сравнение с предходната година.
Всеки втори декар е с жито
Всеки втори декар обработваема земя в страната е зает от жито, показват данните на Аграрния доклад на земеделското министерство за 2012 г. Според него със зърно - пшеница, ръж, овес и други, са заети 57,5% от нивите. Техническите култури от своят страна заемат други 34,5 на сто от нивите. За фураж са отредени 3,4% от площите. Така за пресни зеленчуци остават едва 0,8 на сто от обработваемите декари земеделска земя. Овошките и другите култури си поделят останалите 3,9 на сто от обработваемата площ на страната към 2011 г. според агродоклада.