Любимата ви игра като малки

[Zagorka]

Коя беше любимата ви игра, когато сте били малчугани? Тогава, когато нямаше компютри и всички бяхме навън по улиците?
Аз като малък много обичах да играя на жуменка или криеница и стражари и апаши. По-късно дойде и футбола, народна топка и от тихите игри си спомням много обичахме да играем на Категории - онази игра, която с една буква трябва да се познават различни думи от конкретни категории.
Еми това е, споделайте и вие.

[Mateev]

В техникума играехме на покер - разбира се със живи пари, но стотинки. Там бях безспорен лидер. Бях много добър и на сантасе, 21, чист бридж и въобще на всякакви игри с карти. Мисля си, че още от тогава теорията на вероятностите е била подсъзнателно моята ръководна роля, въпреки че тогава не го осъзнавах това.

Много интересен случай имах след казармата когато се ожених и отидох на селото на жена ми. Там се случи така, че седнахме да играем на карти с местния лидер. Играехме на някаква игра, която никога не я бях чувал Той просто ми обясни правилата и след това започнахме да играем със залог живи пари. Бяха стотинки, но все пак в играта влязоха някъде около 50-100 лева. Ами това, което се случи, е че го обрах за по-малко от 1 час. Когато се стигна до това да залага часовника си, аз прекратих играта и великодушно му подарих всичко, което той беше загубил.

Та аз си мисля, че някъде дълбоко в мене теорията на вероятностите се е просмукала още от младежките години, и аз съм се съобразявал с нея подсъзнателно през целия си живот, без да я разбирам напълно. Сега вече е друго. Сега съзнателно си направих труда да я изуча, и в момента се ядосвам, че не съм го направил това по-рано. Ако се бях осъзнал по-рано, съвсем по друг начин щеше да изглежда живота ми. Бил Гейтс ряпа да яде. В този живот има толкова много пари, които човек може да ги рине с лопата, стига обаче навреме да се светне как да го прави това.

[Fafa]

Матеев... може да ти се е струвало игра, но според мен това въобще не е игра то си е било чист хазарт.
А иначе покера и той си е друга бира... но и там иска яко учене и стратегии.

Чак конкретно любима игра не съм имала ...всички са ми били любими.
Май само народна топка не обичах да играя...

[Zagorka]

За покера съм съгласен, иска да се набляга сериозно. Няма значение, че се определя като хазарт. Но също както при шаха, и тук се иска мозък как да изиграеш противника. Аз така и не се научих да играя, не съм се задълбавал и в правилата на играта. Може би и аз трябва да си втълпя, че трябва да задълбая малко повече в Теорията на вероятностите и оттук-оттам да изпробвам нещо в търговията.
Като малко по-голям вече се появиха компютрите и стратегическите игри, много обичах да играя на точно такива, особено с приятели. И Кънтър Страйк, по цели нощи отборно
Обаче като по-пораснал ми липсват онези години, в които съм играл навън, а не онези, които прекарах пред компютъра.

[lyubo]

Обаче като по-пораснал ми липсват онези години, в които съм играл навън, а не онези ....

Точно така, истинските игри се случват на вън и с реални хора.
Аз като дете участвах във всички игри които се играеха по това време на вън, като: фунийки, катерене по катерушките, люлеене на люлка - тип лодка, скачал съм по-малко и на ластик с момичетата, докато издебна най-готината да и обарам ци*ите и след това да избягам от там играехме си и на гърмежи с два болта и гайка по средата напълнена с барут от кибрит, болтовете са вързани за пликче така че да служи за опашка и се изхвърлят високо на горе след което се връщат от гравитацията и се удрят в асфалта и бум. Гърмеше сериозно и страшно за тогава малките ни 6-7 годишни мозъчета.

Игрите се сменяха динамично с годините на порастването ни и следователно не бяха една и две, но като се замисля се сещам, че най-много се занимавахме (тайфата) с разходки на ляво и дясно - при този и онзи (опознавахме несъзнателно околния Свят), а не толкова с игрите.
От дете обичам да карам колело, имах Балканче до към 7-ми клас, пораснах дето се вика на него и след много години пауза започнах пак да карам колело, правих го вчера.

[renito5]

Стражари и апаши. Страхотна игра. Жалко че днес няма и спомен от онова прекрасно детство с по 12-13 часа на вън с приятели.

[Mateev]

Вие го ударихте на детски игри, а аз си мислех, че в тази тема ще говорим за интелектуални игри.

Детските игри бяха много - една от друга по налудничави. например излизахме от селото и обикаляхме из пущинака по няколко километра наоколо. тогава нямаше Gsm-и и ако с някое дете се беше случило нещо, не знам как щяхме да се оправим. Например да го ухапе змия или да си счупи крак. Цяло чудо е, че останахме живи и здрави. Също така ходехме по реката да търсим и да избиваме жаби и змии. Къпехме се в дълбоки вирове, а тогава все още не можех да плувам добре. Правехме бомби и ракети с карбид. При смесването му с вода се получава ацетилен, който се взривява много лесно. Не знам как не стана някой нещастен случай. Също така сме правили бомбички с миниум и бял бронз. Завивахме ги в станиол заедно с малки камъчета и при удар в стена те гърмяха много ефектно.

Когато поотраснахме любимата ни игра стана играта на фунийки. За няколко години сигурно съм направил и издухал 1 милион фунийки. Другото шоу бяха фунийките с карфици. Те се забиваха по дърветата и по дървените навеси на къщите. Представете си 4-етажна кооперация, на която стрехите са дървени, и в тях има забити няколко хиляди фунийки. Хей това беше наша заслуга. Другата пакост, която правехме, беше да целим с фунийки някой отворен прозорец по горните етажи. Вечерта хората се прибират от работа и намират в стаята си няколко стотин фунийки. Ако са с карфички - намират ги забити по мебелите си.

Другите пакости, за които се сещам, е ходенето на сакрушак (крадене) за череши или дини или каквото там има в градината. Това се прави по тъмно с прибежки и припълзявания. и като се усети пазача, започва да ни гони с камъни или с хвърлени тояги.

От интересните събития в детството се сещам, че веднъж намерихме в реката труп на човек. Точно така - истински удавен човек, който реката го беше довлякла до плитчините. Повикахме милицията, тя повика пожарникари да го вадят и стана голямо шоу. После се оказа, че човека не е удавен, а убит и хвърлен от моста. Случая много се раздуха, а нас децата от бандата ни похвалиха в училище за заслугите, които имахме по откриването на трупа.

Като глупости, които съм правил, се сещам че веднъж стрелях с фунийка по едно дете, но бях забравил, че тя е с карфичка. Фунийката се заби дълбоко в ръката му, детето ревна и отиде да се оплаче на баща си. Той излезе от входа и хукна да ме гони. Аз побегнах и той след мене и така ме гони по улиците може би 1 километър. Най-накрая ме настигна и ме хвана. Отнесох един много як пердах и после не посмях да се оплача на моя баща, за да не отнеса още един пердах.

[Fafa]

Еми забавно си е какво???
Точно детските игри са най-хубавата част.

А иначе за другите "игри"....еее има и много сложни такива.

[L&T]

Ми то си е хубаво да си припомним детството,. Безгрижие, забава и приятелите, беше невероятно от сутрин до вечер навън, игри, на плаж,. Аз много обичах гоненица, криеница, ластик, да обереш гроздето или черешите на съседите. А също и доматите и красгавицитеи после ваще да разберат и да ти се скарат и накажат. А сега само телефони и таблети, никаква забава няма за децата ни те станали едни зомбита,

[Maikal]

Играехме мн игри стражари и апаши.жмичка.кър.народна топка и др събирахме се на големи групи ооо бяхме едини правехме си всичко сами коли пушки пистолети играехме на фунийки бам бам днешните поколения нямат тази възможност със телефоните и таблетите нямат нормално детство