Щастието се търси в това което не притежаваш.
Вчера бях случайно в макдоналдс, беше почти 8 вечерта. Оказа се че заведението се ползва от бездомници да се стоплят. Вънка е студено.
Наблюдавах семейство - баща, майка и син. Седнаха зад една колона да не ги види персонала. Първо бащата влезе разгледа обстановката, махна им през прозореца и един по един влязоха останалите.
Седнаха както се сяда в ресторант - леко сконфузно, сякаш стола е малко неудобен - оглеждаш се, изучавайки обстановката с леко приповдигнато изражение. Същата работа беше и тука.
Жената грееше, детето като хлапак потриваше лакомо ръце, а мъжа и той усмихнат, но угрижено - има едни измъчени усмивки, сигурно сте ги забелязвали.
Разбира се нищо не си поръчаха, а жената се зарови в чантата си и извади торбичка с малки хлебчета с ония тиквените семки отгоре - явно специален момент за тях. Раздаде им по едно, сгъна внимателно торбичката и я прибра обратно в чанта. Почнаха да се хранят. Знаете ли как се храниха. Наблюдавах жената, така отхапваше на дребно от хлебчето сякаш на него имаше черен хайвер, и после всяка хапка се дъвчеше наситно с полупритворени очи - сякаш остана насаме със себе си, и отгоре на всичкото имаше лека усмивка - открадната усмивка.... лицето й бяло широко, червени устни от студа .....
Между другото на улицата има хора с интересни съдби. На Софийската гара имаше една жена, която са я разорили партньорите й - апартаменти, офиси всичко е загубила, изпаднала е в емоционален срив и там се озовава - на улицата.... сега психически е добре и много интересно разказваше за съдбата си - твърдо, без хленчене - от тук проличава характера й, благодарение на който преди това се е развивала, но явно от дъното трудно се отлепя .....
Като се замисля и погледна по-големи отрязъци от живота си, около щастливите моменти аз пари не виждам, дори парите са ми взели много повече отколкото са ми дали.