Първоначално написано от
K_W
Въпросът за парите, които са ни нужни, за да сме щастливи е най-вече философски. Мисля, че след като са ти задоволени основните нужди, нямаш дългове или ако да кажем имаш те да са покрити от пасивен доход може да си щастлив и с много малко.
Под основни нужди имам предвид, осигурен подслон със съпътстващите разходи за сметки , прехрана, транспорт и малко резерв за непредвидени разходи. Мисля, че спокойно всеки може да се вместо в няколко стотин лева месечно, за тези неща. Мисля, че може да приемем това ниво за нулево. Т.е. на него сме неутрални, няма външни фактори, които да ни правят нещастни, нито щастливи, единствено вътрешни, генерирани от нас самите, под формата на различни желания.
Всичко друго е вече задоволяване на прищевки, които не са жизнено необходими и без, които можем да живеем.
Колко е това "много малко", което ни трябва, вече зависи само от мирогледа и възприятията ни за света. Те до голяма степен са сформирани от детството и начина по който сме израснали и живяли. Бих казал, че малко може да е наистина малко дори няколко лева месечно. Имам и конкретни примери. Колко струва едно билетче за автобуса с който да отидем в планината, сред природата, колко струва билетче за влака с който да се разходим до някое приятно и спокойно място?
Аз лично съм си изкарвал по приятно на разходка с влака до Карлово, отколкото със самолета до Париж. Не, че Париж не си заслужава, но от гледна точка на разходите, изживяването не е толкова по добро.
Мога да дам много такива примери, идеята е че възприятията ти за нещата определят качеството на изживяването и генерираното от него щастие. Ако нямаш възможност за сравнение, е много по-трудно да оцениш дребните евтини и безплатни изживявания. Ако си израстнал в бедност и си пътувал с влака за работа или училище, мечтаейки да посетиш далечни страни със самолет, без да ти се случи няма как да оцениш чара на пътуването с влак.
Същото е и с вещите. Когато се сдобиеш с нещо то бързо омръзва и става безинтересно. Заражда се нов копнеж за нещо по-нови, по-добро, по-скъпо. Този процес никога не спира. Затова бих казал, ако не си щастлив с това, което имаш в момента, колкото и да е то, много или малко никога няма да бъдеш каквото и да придобиеш.