Имената на променливите и на функциите ще станат много дълги, трудно четими и трудно разбираеми коя какво прави, защото всички едновременно ще присъстват в глобалното пространство. Нямаш никаква възможност да ги капсулираш (скриеш) в някакъв контейнер, и после да забравиш за тях. Нямаш никаква възможност да ги класифицираш коя променлива за кои функции се отнася и след това да попречиш на други функции да я бъзикат.
Функционалното програмиране може да се оприличи с това да сложиш 100 000 файла в една директория на диска, без да използваш поддиректории. Веднага възниква проблема с търсенето и с класификацията на файловете, както и проблема с уникалноста на имената. И понеже не може едновременно да помниш кой от тези 100 000 файла за какво се отнася, много бързо настъпва хаос в мисленето. По-лесно става за новия проблем да напишеш нова функция, отколкото да издирваш дали има някоя стара, която да е подходяща.