Единайсти - ден обикновен
като вчера днес или пък лани
той какъв ще е за мен
със кадем за лов, или пък.... мани.
Рано, рано във зори
лай и тропот веч гърми
кафе, геврек – волан е туй
де кадем за тоя буй.
Снощи вечер не можах
пътник бях и закъснях,
в тъмна доба, в късен час
с МПС-то спрях пред нас.
Бързо в къщи аз нахлух
тихо гащите иззух,
женката си спи не мърка
пръцка тихо и си хърка.
Легнах тихо гол, без срам
пипах нежно но без свян,
ставай мила за кадем
че е ден необикновен.
Ствай ма, стани бе мила
моя птичко лекокрила,
гащи бързо ти свлачи
шишането прекрачи.
Ставай….. но не ще, все спи
мен главата ми бучи,
стой си рекох в твоя сън
бързо скокнах… и на вън.
А над мен, на втория етаж
сън ли е или мираж
комшийката мома е стара
кротко пуши си цигара.
Де си тръгнал тъй по гащи
що ли парапета дращи,
пита старата лисица
старичка, но хубавица.
Ами аз таквоз, какво да правя
пък признах си аз накрая,
вече време а за лов
без Кадем съм, без любов.
Я бе миличък ти тук ела
зная тайничка игра,
нощ ли е или пък ден
ще си тръгнеш ти с Кадем.
Гледам слънце веч напича
твърда гръд от там наднича,
а устните, а очите …….
и вдървих се до петите.
Стана тя каквато стана
люта битка се захвана,
и на втория етаж за мен
сложно почна тоя ден.
Другото е ясно ….знайте
вие, честно си признайте,
лов ли ще е тоз сезон, и ден
ако почне без Кадем.
от http://www.bglov.com/forum/index.php...ic=26068&st=20