Като се върна назад във времето, през 80 не, но през 88-89 вече беше ясно, че комунизмът няма бъдеще и предстои
кардинална промяна. Като всяка една система, в която идеологията, независимо каква, започва да командва икономиката, комунизмът
беше обречен на провал и замяна с някаква друга система. Не Рейгън или някой друг политик, както нашия хасковски
мозъчен атлет се опитва да ни облъчи е спомогнал за падането на социалистическия начин на живот, той просто се сгромоляса
под собствената си тежест. Рейгън просто по това време беше президент и си приписа заслуги, които не бяха негови.
Сега като обяснявам на по-младите от мене, че по време на социализма един боклучия получаваше по-голяма
заплата от един лекар и най-престижната професия беше сервитьор или барман, ме гледат като извънземен.